Хубава съм

„Колко си хубава!

Господи, колко си хубава!”

Хр. Фотев

Хубава съм, Господи, защото

гледа ме с очите на художник.

Взема и полага най-доброто

в листа върху стария триножник.

Хубава съм. Вижте ми нозете –

гъвкави и тръпнещи филизи,

два ластара, каращи мъжете

устните си сухи да облизват.

Хубава съм. С тънките си пръсти

вързала на възел съм мнозина.

Няма да ги видите на кръста ми.

(балът на трофеите отмина)

Хубава съм. В кротки водопади

пуснала косите си златисти…

В скритите подмоли колко млади

се загубиха – да се пречистят.

Хубава съм. С топлото кафяво

на очите топлих в зимни нощи

скитници, за ласки закопняли…

(в сънищата си ме виждат още)

Хубава съм. Той ми е животът,

в който миналото ми се губи.

Хубава за него съм, защото

само той в душата ми се влюби.