понеделник, юни 08, 2009

Не ме будете


Живея в сън.
Не ме будете.
Изпих достатъчно отрова.
Знам, грешна съм.
Не ме съдете.
Сама поставих си окови.
Склопих очи.
Не са ми нужни.
Излишна вече ми е светлината.
Живот горчив -
не ми е длъжен.
Сама погребах в мен жената.
Със сламка пих.
Раздавах с кофи.
И никога не слагах на везните.
Красив триптих
създадох в строфи.
Сама в изкуство се възпитах.
Цветя за мен.
Това ми стига.
И дата, оградена в календара.
Един рефрен.
И нова книга.
Сама последна страница затварям.

1 коментар:

  1. Прекарсен стих ! Изумително завладяващо откровение !
    Поклон !

    ОтговорИзтриване