Циганско лято

Пристъпва плавно циганското лято
през прага на сърцето ми. Едва
опърлена от слънцето, душата ми
ще калайдиса като старата тава.
Ще заличи нагара от преминали
опустошителни любови и мъже,
ще изпере и просне мойто минало
да съхне бързо на капронено въже.
И пременена, и пречистена, обличам
отново робата любовна. В злато
ще дойде есента ми, но те вричам
да си среброто в циганското мое лято.