На разсъмване

Четири сутринта е, а не спя.
И не мога да ти се наситя
да те гледам - кротък във съня,
кротко и сърцето във гърдите ти.
Целувам нежно трепкащи клепачи
и галя с обич гладките страни.
Знаеш ли какво е от любов да плачеш
на разсъмване - когато засветли.
И когато сините прозорци
на очите бавно се отворят,
погали ме, Господи, защото
любовта във тях е заискрила.
Чудото любовно щом си сторил,
си превърнал слабостта ми в сила.