На един приятел

"Не падайте духом, поручик Голицын

Корнет Оболенский, налейте вина"
На Хенри!

Ела, облегни се на мене, приятелю.
Ето ти моята топла десница.
Поседни, ще поплачем, ще пием безпаметно
червено винó със "Поручик Галицин".
Дай да прелистим живота до тука -
смачкана книжка със меки корици.
Е, и какво, че животът очука ни?
Нека запеем "Поручик Галицин".
Хайде, наздраве, приятелю клети!
(Този кръчмар пак е сипвал водица)
Да яхнем Пегаса, нали сме поети?!
И ще пояздим с "Поручик Галицин".
Пияни сме вече, но няма значение.
Дори да ни хулят бездарни критици,
превръщаме свойта тъга в откровения
и пеем през сълзи "Поручик Галицин".