Да бях застанала пред теб на пътя ти,
когато спря се на околовръстното
до тези, късополите разпътници,
преструвайки се, че закъсал си...
Да бях се врътнала около кóла
във оня тъмен, задимен бардак...
Окото ти да грабна - полугола,
ти мене да награбиш, ала вкъщи чак.
Да бях и вечното присъствие
във твойте сънища, най-мокро еротични,
където нямам нужда от напътствия -
би забелязал колко съм различна...
И за таланта ми там не е нужен никой муз.
Сънувай сам, поете. Аз съм с "Максимус"!
Публикации
{било е август}
Преди 6 месеца
Няма коментари:
Публикуване на коментар