Да бях... (5)

Да бях ти казала, че си фантазия,
мъжът на моите мечти...
Но тази моя откровеност (мразя я)
изхили се нахално: Точно ти?!
Да бях ти казала, че ми харесва
татуировката кичозна на ръката...
Неее, по-добре да ме обесят,
отколкото да изрече това устата.
Да бях ти казала, че Дон Жуан
в сравнение със теб е пубертет...
Но не! Зашлевих те без капка срам
с един не много поетичен епитет.
Да бях ти казала, че си мъжа,
чиято близост хич не ми е чужда...
Ега ти опашатата лъжа!
Поет ли? Хайде, няма нужда!