Да бях... (14)

Да бях запалила камината поне
и меча кожа да си бях постлала...
и с вик на радост – Дядо Мраз дойде! –
там, мен очакващ, да те бях видяла.
Да бях поставила на скарата пържоли,
А в каната – искрящо, мъжко вино...
Тогава сам би идвал да ме молиш
да срещнем двама Новата година.
Да бях оставила на счупената пейка
една монетка „евро” – за кадем...
Пред прага ми ще виждаш европейка.
(а всъщност баба кротко си преде)
Да бях проправила пред теб пъртина,
надявайки се да го сториш ти – поне веднъж...
Ех, явно пак сама снега ще рина.
И в Новата не случила на мъж!