Да бях... (21)

Да бях си дръпнала завесата поне,

когато те поканих сам-сама,

забравила, че не е матине...

Комшийска радост за очите у дома.

Да бях затворила прозорците, че будни

съседите до нас слухтят до сутринта.

Пък аз - развихрена - съм много шумна.

Пак дадох на клюкарките храна.

Да бях предупредила те, че искам мъж,

с когото тази нощ да стане ден -

и бис, и повторения, а не веднъж...

Кога ще се намери мъж за мен?!