Да бях... (25)

Да бях зашила копчето проклето
на тая (прословута вече) блуза...
Да спрат най-сетне пустите поети
да молят да им бъда вечна муза.
Да бях притворила си деколтето,
ма пищна гръд - напира да излиза...
А чудех се що мига на заето
шофьорът на такси - и се облизва.
Да бях ушила си онази рокля -
без предница и с гръб оголен...
Та нямаше да ми е толкоз топло,
но пък от гледката би легнал болен.
Да бях... Очите ви къде са?!
Устата зяпнали като на гладна стачка!
Дюкянът - скъсан... Аз съм поетеса!
Объркали сте се - не съм шивачка.