Да бях си пила хапчето навреме,
ма пустата склероза - пак забравих!
И вместо да ошетам - взех, че дремнах.
(да къкри боб на печката оставих)
Да бях навила си часовника поне
(любимия си сериал да не пропусна),
нали затуй направих си кафе -
уж бодра да съм... (критиката ли ме друса?!)
Да бях заръчала (не смей се) на петела
към четири (следобеда) да бе запял...
И той кат мене - дяволи го взели! -
от старост вече хептен изкуфял.
Да бях... кво беше? Пуста младост...
Сега - болежки, хапчета, тегоби...
Ма кел файда... и кел ти радост,
вечеря няма - загоря ми боба.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар