сряда, октомври 12, 2005

Не искам да се влюбваш в мен

Не искам да се влюбваш в мен!
Години дълги минаха от първата ни среща.
Тогава беше победител. Днес си победен.
Тогава ме отбягваше, а днес намираш нещо...
Не искам да се влюбваш в мен!
Дори на тази възраст пак си привлекателен.
Едва ли сам си... Моля? Разделен?
О, нямаш даже и приятелка?!
Не искам да се влюбваш в мен!
А ти твърдиш, че даже ме обичаш...
От моите очи, ми казваш, че си запленен?
Или през тях в душата тайничко надничаш?
Не искам да се влюбваш в мен!
И аз не искам в теб отново да се влюбя.
Страхувам се! Така страхувам се от този ден,
във който - знам! - аз пак ще те загубя.

Не искам да се влюбваш в мен ...

Разплакана река

Поточе бях.
Неопитно,
нетърпеливо, чисто,
препусках през дъбравите
без страх,
с наивност и със детско любопитство
целувах незабравките през смях.

И ручей станах -
бърз,
самоуверен, горд и
вибрирах край пречупените клони.
Дори и не успях да ги намокря,
останал глух за тихите им стонове.

Река съм днес
и как да отрека -
потоци, ручеи във себе си погълнала,
каквото взела съм,
все двойно съм го върнала.
Една утихнала, разплакана река.

Понякога така тежи ...

Денят угасва тихо и полека
и сгушват се дърветата в тъма.
Вървя едва по опустялата пътека ...
Понякога така тежи да си сама.
Надбягват се в главата мрачни мисли,
но се натрапва изсред тях една,
която ме пронизва като писък -
понякога така тежи да си сама.
Безкрайна е пътеката - тъй пуста,
огряна само от нащърбена луна.
А в мен боли, крещи омразно чувство -
понякога така тежи да си сама.
Потръпвам.
Хлад целува умореното ми тяло.
Сама не искам да си ида у дома.
И Господ Ева със Адам събрал е.
Понякога ...
Не - винаги тежи да си сама!

Тази нощ


Тази нощ как не исках да съмне.
Тази нощ се опивах от тъмното.
Тази нощ исках бури и тътени.
Тази нощ... с колко обич отвърна ми.
Тази нощ и луната ревнуваше.
Тази нощ тя надничаше в спалнята.
Тази нощ ти, луна, не пътуваш ли?
Тази нощ ... остави ни нас двамата.
Тази нощ бе нощта на обричане.
Тази нощ беше страстна и праведна.
Тази нощ беше нощ на обичане.
Тази нощ ... ще е нощ незабравена.

В очите ти вали

Видях - в очите ти вали,
макар и да ги скриваш в здрача.
Изглежда много трябва да боли
когато мъж с горчиви сълзи плаче.
Не крий сълзите,
Знам – боли.
На кой не се е случвало да плаче?
И ако днес проливен дъжд вали,
Под слънчеви лъчи след ден ще крачиш.
Вдигни очи – на устните напрегнати
Ще нарисувам с пръстите усмивка.
Така е лесно – мъничка извивка
Променя в миг прогнозата за времето.

Обичам

Обичам

Обичам да обичам тебе –
Без допир и без визия дори.
И без да те докосвам – да гориш,
Часът ти аз да съм обсебила.
А ти да ме желаеш лудо
Макар далечна да съм, дива,
Да молиш с устни да отпиваш
Амброзия. Не е ли чудо
Телата ни да чакат в трепет
Едва събудени, вълнение ...
О, няма никакво съмнение,
Били са в друг живот те вплетени.
И нека, преродени, сме свободни,
Че в друг живот едва ли ще се срещнем.
Аз тук съм днес, а ти отсреща
Мечтая си ... не само да говорим.

Премълчани истини

Премълчани истини

Стоим, мълчим и не говорим.
Едва ли всичко сме си казали.
Сърцето ти за всички е затворено,
или единствено за мене... зная ли?
Не искаш да ми кажеш, че съм нужна
до болка в сивото ти ежедневие.
Страхуваш се...Е, аз съм чуждата.
Какво тук значи някакво доверие?
Не искаш да признаеш, че съм тази,
която сънищата ти тревожи,
която може гордостта ти да запази
и да те обича много може.
Не искаш да прошепнеш, че не можеш
живота си на мен да посветиш,
веднъж поне на мене да заложиш,
веднъж по мен от страст да изгориш.
Да бъдеш с мен и там - отвъд безкрая.
Това не е приятелство, нали?
Дори от истината да боли, аз зная -
от премълчани истини по-силно ме боли.