Болка е

Болка е!
Когато си припомням
ръцете ти, жадуващи за още.
И думите от устните отронени
едва - в безмълвни, будни нощи.

Болка е!
Когато се усещаме
далечни, а телата закопнели
едно за друго. В няма среща
и в ням възторг ръцете зажаднели.

Болка е!
Когато си до мене.
А как боли когато си далече!
Без теб да съм - е загуба на време.
С теб искам да съм цялата облечена.

Броене на любов

Опитах се да преброя звездите,
които ти за мен донесе.
Луната очаровано възкликна
и пусна мигом сребърна завеса.

И капките дъждовни се опитах
да преброя в проливен летен дъжд,
но облак начумерен, без да пита,
отнесе ги - безмълвен, изведнъж.

Към плажа се запътих. Златен пясък
през пръстите си пробвах да пресмятам.
Там гларус сам, в самотен крясък,
попречи ми да преброя остатъка.

Така непреброено отлетяха дните,
затуй за отговор в очите ти надничам.
Ти бе ми казал: "Ако преброиш поне едните,
ще видиш колко много те обичам!"

Животът ми

В живота си труден
през бури вървях,
през локви от сълзи,
камари от страх.
Препъвах се, падах,
затъвах в калта.
Без сили оставах,
не виждах в нощта.
Обувките скъсах,
но боса напирах.
Без дрехи и мръсна
вървях и не спирах.
За някои - луда,
за други - светица.
Живях все за другите
и имаше смисъл.
За мен беше важно
добро да посея.
Ще жъна ли? Даже
да мисля не смея.
И утре, когато
ще ида там - горе,
не искам да плачете.
Засмейте се, хора!

Аз съм

Аз съм горчивият залък,
който засяда на гърлото.
Ти, заблуден, че е малък
дълго преглъщаш го, дълго ...

Аз съм и тази прашинка,
дето в очите ти дразни,
гледайки моята снимка.
Мокриш я. Горко. Напразно.

Аз съм бодливото камъче
в твоите обувки. Позна ли?
Бодвам те леко, така че
да не забравиш за мене. Едва ли!

Аз съм навсякъде. Всичко съм.
В тебе. Наоколо. Винаги.
Аз любовта съм. Обичам те!
Ти си животът ми. Стига ми.

Лудост

Каква любов!
Не е ли лудост
да те обичам въпреки това, което
ми причини на тази възраст -
на шарен пъзел е сърцето ми.
В стомаха ми затворени са пеперуди.
Отчаяно се борят да намерят изход
навън, на свобода! А аз съм луда.
И полудели са за теб и моите мисли.
Очите ми - за други ослепели;
нозете - крачещи към тебе само;
ръцете ми - в копнеж са полудели
да те обвият като две лиани.
Да, лудост е! Но нека да съм луда -
и с блеснали очи, разрошени коси
аз утре излекувана да се събудя
ако причината за лудостта ми ти не си!

Любов поетична

Задъхана тичам,
защото обичам
да плувам в очите ти сиви.
А ти във ръцете
с най-малкото цвете
така да ме правиш щастлива!
Та кой беше казал
(изглежда е мразел),
че няма щастливи поети?
В тях нямало нежност,
мечти и копнежи,
все тъжни били им куплетите ...
Оргазъм от пролет
и шемет от полет
кои други биха видели?
Поетите, друже,
дори нямат нужда
да чистят душите си бели.
От малкото зрънце,
от яркото слънце,
от цветето в твоите длани,
по детски учудена,
по женски възбудена,
на теб безусловно отдадена.
А ти ме обичаш,
насреща ми тичаш,
букет теменужки понесъл.
Не е ли чудесно?
Макар неизвестна,
за теб си оставам принцеса.

Не съм!

Не съм покорна,
а трепетна и дива!
И с мен нелеко се живее.
Денят ми с бързи стъпки си отива
и - уморен от мен - за кротък сън копнее.

Не съм красива.
Чаровна съм и жива!
Усмивки често на лицето греят.
Смехът ми злобни крясъци надвива
и, покорени, те в засрамен хор немеят.

Не съм вулгарна,
една съм романтичка ...
Не виждаш? Скрила съм я нея.
Не е за показ тя пред всички -
в очакване на своя романтик линее.

Не съм студена,
а малко горделива!
И хлад понякога от мене вее.
Не мога винаги да съм щастлива.
И лицемерна да съм - просто не умея.

Не съм и вамп - жена,
без имидж еротичен!
Не "хващам" даже две октави.
И пречи ли ви, че съм по-различна?
Да вдигнем тост за ... другите!
Наздраве!

Не ти прощавам

Не ти прощавам нощите безсънни
и малките подаръчета-изненада.
Изпих с горчилка чашата – до дъно
и оживях след жарката ти клада.
Не ти прощавам думите ти тихи:
“Да знаеш колко нежно те обичам!”
Заплетох ги в лирични мои стихове
и посветих на младите момичета.
Не ти прощавам радостния трепет -
подтичване към всяка наша среща.
Където да си – мойта мисъл с теб е -
във всеки допир, и във всяка вещ е.
Не ти прощавам утрините. Алчен
когато с устни вдъхваше от мойта кожа ...
И от любов очите сини плачеха.
Не ти прощавам! И не искам.
И не може.

След теб

Останали са в чашата ми
глътка-две кафе,
а по прозореца ми -
капки дъжд.
Там, в пепелника,
недопушени цигари две,
а по леглото ми -
ухание на мъж.
Застинали са на вратата ми
чифт влюбени очи,
по пода - стъпките от
боси две нозе.
На закачалката
виновно любовта мълчи.
Забрави я на тръгване?
Ти просто не я взе.

Прочети ме!

Прочети ме!
Аз съм утрешния вестник -
имам още много да се случвам.
Ти не оставяй новините пресни
чак на сутринта да ги научиш.

Прочети ме!
Неразтворена съм книга -
прелисти ме с детско любопитство
страница по страница. Не стига
цял един живот да ме четеш...
и да ме искаш.

Прочети ме!Аз съм неотворено писмо -
розов плик сред купищата сметки.
Отвори ме нежно с трепет и дано
тихо да си пожелаеш да съм ти късмета.

Сезони

И с поглед ме разтапяш ...
както сняг
разплаква се, че идва край на зимата.
Разтапяш ме, извайвам се и пак
потъвам жадна във очите, сините ...
Разцъфвам с устните ти,
пролетта
развихря се по цялото ми тяло.
Когато ме целуваш, сякаш тя
сезон единствен е, във време спряло.
Ръцете ти събличат ме,
нетърпеливо,
излишни дрехи в лято подранило.
Сънувам ... сякаш в сън на живо
от тялото ти в мен прелива сила.
Обагрят ме в златистите си краски
напевните ти думи. Като в песен
мелодия изтича с твойте ласки.
Последен танц. Навън е есен.

Сънувах те...

Сънувах те нощес.
Така красив!
Облечен целия във бяло.
Изглеждаше ми толкова щастлив
с ръце, протегнати за мен изцяло.

Сънувах те нощес.
И беше млад.
С коси, опърлени от слънцето.
Полагаше в нозете ми от своя град
най-ранните цветя разцъфнали.

Сънувах те нощес.
Очите ти искряха
в нюансите на пролетно небе,
окъпани от еньовска роса. Видях и
две бъдещи очи - на нашето дете.

Сънувах те нощес.
Събудих се
от меден вкус по сънените устни,
прелял от твоите. Дори в съня си
не искаш миг от мене да пропуснеш.

Сделка за душата ми

Душата ми искаш да купиш, така ли?
Защо ти е моята грешна душа?
Дори да е твоя, да знаеш - едва ли
в живота си - този - ще спра да греша.
Душата ми грешна е, няма съмнение.
Във няколко грама събрала сама
горчилка от обич, омраза, презрение...
Изгубена вечно, но с карта за път към дома.
Такава ме искаш? Дори без душа
живота си собствен на мен да обричаш?
Дори ако утре внезапно реша,
макар и бездушна, че друг ще обичам?
Тогава вземи я. Не ти я продавам.
Гаранция няма за срок, период...
Душата си, грешната, даром ти давам
безсрочно. Залогът е моят живот.