събота, април 11, 2009

Да бях... конкурсно

Да бях участвала в един конкурс

„Жени и вино, вино и жени”...

Но липсва подходящия ракурс

в подхода ми към темата. (ами?)

Да бях поне от виното отпила

и щеше да ми дойде вдъхновение.

Навярно блузата си бих свалила,

а с нея – цялото си напрежение.

Да бях опитала поне, да бях!

Да бях се вмъкнала във мъжка кожа,

за вино и жени да пиша. Не е грях

дори и за жена. Че който може, 

                                  си го може.  

Да бях... (30)

Да бях набрала смелост да ти кажа,
че стиховете ти не ме вълнуват
и в хубавата ти глава багажа
въобще – ма хич! – не ме интересува!
Да бях изчела малко стихосбирки,
така – да имам база за сравнение –
та в ъгъла на тъмна, пуста спирка
орално обменим горещи... мнения.
Да бях се възгордяла от сюрприза,
че в писаниците ти аз съм муза,
а мислено разкъсвам твойта риза...
А ти - не ти ли пречи мойта блуза?

Да бях... (29)

Да бях безпомощна желана плячка

на мушката на някой млад авджия...

Сама направила бих първа крачка -

с оръжието си - ах! - да ме пробие.

Да бях се жертвала поне сефтето

да съм на голобради аджамия...

Така ме гледаше с мерак момчето -

припòтих се под пъстрата... шамия.

Да бях превела оня ябанджия

(що искаше я татювата къща)

зад гъстите, скътани шаварлùи -

да реже, да огъва, да обръща...

Да бях си сложила фустана турунджùя...

да светна, сякаш слънце е огрело.

Тогаз да видиш - първи айналùя

как мен ще избере от цяло село.

Да бях... със всичките... поне за малко.

Не става - вкъщи имам касканджия.

À мръднала съм - веднага тупалка.

А пък и аз не съм... не съм от тия.

* авджия - ловец

  аджамия - млад, неопитен

  шамия - забрадка

  ябанджия - чужденец

  шаварлия - място, обрасло с камъш

  турунджия - оранжев, портокалов цвят

  айналия - хубав, красив

  касканджия - ревнивец, завистник

Да бях... (28)

Да бях спестила от годините си малко,

да сложа ботокс на повехналата кожа...

Такава инвестиция (ех, колко жалко!)

да върне младостта ми - пак не може.

Да бях изхвърлила фустани и шамии,

да пълня с прашки, бюстиета гардероба...

Дувара да прескочи (нощем) луд гидия,

комшийка (сутрин) да ме гледа с дива злоба.

Да бях изпратила ефенди на пазара -

да купи някое белило и червило...

О, как ще долети при мен Тузара!

(от Кари Брадшоу пó съм сексапилна)

Да бях оставила във фризер яйцеклетки...

Бе, к'ви ги плещя?! Мали! Луда жаба!

То сексът е в града - моми, кокетки...

На село сме останали все баби.

Да бях... (27)

Да бях ти казала какво ти мисля...

А не да се преструвам на светица.

И нямаше тъй бързо да ми писне

от ролята на щипната девица.

Да бях захвърлила проклетата мотика,

с която прекопавах боба в двора

и с теб да пробвах в близката тръстика

как трета чакра в мен ще се отвори.

Да бях си сложила във пазвата трендафил...

та белким някой сети се да помирише.

'Ма ТПЗ*-то от глава си пати!

Наместо практика - тя седнала да пише!?

 

*ТПЗ - Тъпа Патка Заспала ;)

Да бях... (26)

Да бях си пила хапчето навреме,

ма пустата склероза - пак забравих!

И вместо да ошетам - взех, че дремнах.

(да къкри боб на печката оставих)

Да бях навила си часовника поне

(любимия си сериал да не пропусна),

нали затуй направих си кафе -

уж бодра да съм... (критиката ли ме друса?!)

Да бях заръчала (не смей се) на петела

към четири (следобеда) да бе запял...

И той кат мене - дяволи го взели! -

от старост вече хептен изкуфял.

Да бях... кво беше? Пуста младост...

Сега - болежки, хапчета, тегоби...

Ма кел файда... и кел ти радост,

вечеря няма - загоря ми боба.

Да бях... (25)

Да бях зашила копчето проклето
на тая (прословута вече) блуза...
Да спрат най-сетне пустите поети
да молят да им бъда вечна муза.
Да бях притворила си деколтето,
ма пищна гръд - напира да излиза...
А чудех се що мига на заето
шофьорът на такси - и се облизва.
Да бях ушила си онази рокля -
без предница и с гръб оголен...
Та нямаше да ми е толкоз топло,
но пък от гледката би легнал болен.
Да бях... Очите ви къде са?!
Устата зяпнали като на гладна стачка!
Дюкянът - скъсан... Аз съм поетеса!
Объркали сте се - не съм шивачка.

Да бях... (24)

Да бях приела чашата с уиски,
изпратена от сгоден ухажор...
А аз надменно - Не, не искам! -
отпратих изненадания сервитьор.
Да бях поне изпила две-три водки
със онзи - в ъгъла, на сепарето...
Как сучеше мустаци - като котка! -
а аз престорих се, че съм заета.
Да бях навила се дори на джин
или пък на коктейл "Хавайско утро"...
Е, как не ми хареса ни един?!
Ей, много дребен този, а пък онзи - мутра!
Да бях заседнала на каса бира
с кварталния пияница (по мен си пада)...
Но хак да ми е! Щом подбирам,
сама ще пия вкъщи... лимонада.

Да бях... (23)

Да бях явила се на плажа
не с бански цял - а по бикини,
та - ти да видиш! - как ме мажат
с масло спасители двамина...
Да бях се скрила под чадъра
на сянка (бяха ме видели),
а аз на слънце - дъра-бъра...
разстроен гларус ме уцели.
Да бях избрала - във морето,
а не в басейна да се топна -
за малко на съседите детето
да се удави (че нивото скокна).
Да бях се съгласила (ех, не трае
спасителското тяло, загоряло)
за сухо плуване във тъмната му стая...
А аз - с ефенди - в светлото бунгало!
*****
Да бях... ега ти си морето,
на планина ще ида да се пробвам.
Та палци стискайте - и на нозете.
Приятелят за туй е - да помогне. ;)

петък, април 10, 2009

Да бях... (22)

Да бях поне отказала тактично
на твойта настоятелна покана.
Ти обеща да се държиш прилично
и аз на кукичката ти се хванах.
Да бях поне обула панталони,
та малко да се беше затруднил.
Оставих ги да съхнат на балкона
(опръскаха ме вчера с кал - Ах! Ти си бил!)
Да бях се усъмнила в оня стих,
за който ти твърдеше, че за мен е.
Поет безспорен си - с гласа си тих
превзе ме бързо, паднал на колЕне.
Да бях се сетила, че имаш план,
тогава номерът ти нямаше да мине...
Но свършен факт е - действай, Дон Жуан,
че падна ти се да се любиш с Месалина!

Да бях... (21)

Да бях си дръпнала завесата поне,

когато те поканих сам-сама,

забравила, че не е матине...

Комшийска радост за очите у дома.

Да бях затворила прозорците, че будни

съседите до нас слухтят до сутринта.

Пък аз - развихрена - съм много шумна.

Пак дадох на клюкарките храна.

Да бях предупредила те, че искам мъж,

с когото тази нощ да стане ден -

и бис, и повторения, а не веднъж...

Кога ще се намери мъж за мен?!


Да бях... (20)

Да бях престанала да мрънкам,

че съм се родила без късмет

и вместо сума свещи в църкви,

да бях си взела от лотарията билет.

Да бях си пуснала и тото фиш,

да бях отишла в пункта най-накрая...

А взема ли печалбата - ела ме виж!

Да харчи приходи - и баба знае.

Да бях родила се математик

и да напиша кратка теорема

за лесните пари - без грамче трик...

Ще почна с „Тука има - тука нема".


Да бях... (19)

Да бях отишла в манастир
да стана Божия невеста...
Не бих ти сторила такъв хаир - 
набързо с друга ти да ме заместиш.
Да бях започнала и работа - да, да!
По цял ден да ме няма вкъщи.
Ще чакат със записване пред входната врата,
а ти - душичка! - няма да ги връщаш.
Да бях заминала да видя мама...
"Лехата с чушките да прекопаеш" -
подхвърляш ми с надежда най-голяма...
Е, тук съм и държа те под око, да знаеш!
Да бях и кучката поне извела,
но как за час да те изпусна?
Нали слухти комшийката дебела,
това и чака - да се друсне.
Да бях... да бях останала мома!
Поети стихове за мен да пишат...
Прописах аз, нали те имам у дома!
А пък поетите - праха ми дишат.

Да бях... (18)

Да бях поне си отпуската взела...
Накипрена с най-фешън дълги "расти"
със кораб към Ямайка бих поела...
Там плажовете с палми са, а тук са с храсти.
Да бях поне се метнала на самолет...
През уикенда - към топлите страни.
То к'во ми трябва? Лична карта и билет.
И дребната подробност... хм, пари.
Да бях поне със "Ориент експрес" 
заминала на воаяж към Истанбула... 
Праха от токчетата да ми диша днес 
комшийката с подпетени цървули.
Да бях поне... (докато риташе
мъжът ми топка в близката градинка)
качила се - със лифта - чак на "Витоша"...
Но в тоя студ? Я, по-добре на снимка!

Да бях... (17)

Да бях красива фолк певица,

А ти – натОкан убавец,

То биха завидели ни дори „Щурците”

(че фолк дуетът ни би казвал се „Щурец”)

 

 

Да бях с кастрат като Азис –

Да пълня зали, стадиони

със публика, прегракнала от „Бис”,

пулсираща от диви феромони.

 

 

Да бях дует и с МагапАса,

(нали си няма вече Мая)

в таверни пяла бих на маса

(на дансинга сиртаки се играе).

 

 

Да бях запяла, но без силикона

поп фолка само ще го слушам.

А фолк звезда... през криви макарони.

Не се отказвам – пея си под душа.

Да бях... (16)

 Да бях научила поне на френски

да казвам с нежност „Мон Амур”.

То не, че малко са прийомите ми женски –

звучи ми по-добре от „чукундур”.

Да бях направила си маникюр –

с червени нокти да ти се отдам.

Да ахнеш ти: „О, мон сладур!”,

целувайки ръката ми... Каква мадам!

Да бях се казвала поне Сесил...

(че Сийка колко просто ми звучи!)

И Спиро да не бе такъв катил –

„Бонжур” му казвам, "таа па" - мучи!

Да бях... (15)

 Да бях напета гимназистка

с изпъчени напред гърди,

напиращи през бялата ми ризка...

Дузина ризки би ми купил ти.

Да бях студентка – на семестър

бих завъртяла трима покрай мене.

Така във графика си ще ги сместя,

че гардероба дважди да си сменям.

Да бях във сферата културна...

В костюм да съм – това ми е мечтата!

Сега ще ме прощавате, но тръгвам.

На работа съм. Бачкам в „Чистота”-та.