Адажио

Готов ли си?

Седял ли си на буре със барут?
Държал ли си в ръцете си фитила?
Очите ти били ли са очи на луд,
които дяволски са заискрили?
А хващал ли си нажежен куршум,
изпратен към сърцето без пощада?
Броил ли си до сто поне на ум -
над болката присмял се, а си страдал?
Горял ли си на тих и бавен огън,
на пепел ставал ли си заради любов?
Едничко "Да" - и аз за теб ще мога!
Ако през всичко с мен да минеш си готов.

Не ме будете

Живея в сън.
Не ме будете.
Изпих достатъчно отрова.
Знам, грешна съм.
Не ме съдете.
Сама поставих си окови.
Склопих очи.
Не са ми нужни.
Излишна вече ми е светлината.
Живот горчив -
не ми е длъжен.
Сама погребах в мен жената.
Със сламка пих.
Раздавах с кофи.
И никога не слагах на везните.
Красив триптих
създадох в строфи.
Сама в изкуство се възпитах.
Цветя за мен.
Това ми стига.
И дата, оградена в календара.
Един рефрен.
И нова книга.
Сама последна страница затварям.

Имаш поща!

Седнах писмо да ти пиша. Защо ли?
Пак ще го сложа в купа "Неизпратени".
Толкова време ми липсваше воля
плик да надпиша със липсващ подател.
Рани кървят - ето, имам мастило,
лист не разписан и празен - сърцето,
тръпнещо някога, днес се е свило
чуждо за теб, а ти беше в ръцете.
В гърлото думите спират, защото
още вълнувам се, мисля те още.
Няма да пиша. Аз просто в писмото
себе си пращам ти днес. Имаш поща!

Не вярвайте на мъжките сълзи

Не вярвайте на мъжките сълзи.
Мъжете плачат само от безсилие.
Дори на колене пред вас ако пълзи -
измамно чувство е, че сте щастливи.
Не вярвайте на мъжките сълзи.
Оръжие на хитрите мъже са.
Те знаят, че жената я боли.
(жена да трогнеш - толкова е лесно)
Не вярвайте на мъжките сълзи,
когато се кълнат, че ви обичат.
Жената е готова да прости
и непростимото. (дори да го отрича)
Повярвайте на мъжките сълзи
единствено на този, който плаче
за рожбата си - скрито. И скърби.
Тогава слабостта му много значи!

Причини

Причини да те мразя - имам много!

(потръпвам, щом погледна ти ръцете)

Но да си спомня - ни една не мога.

За злото филтър имам на сърцето.

Затворя ли очи - отново ти си.

(и няма друг да е - това е ясно)

Но там ще си останеш - само мисъл,

за мойта свобода при теб е тясно.

По устните ми сухи плъзва „Сбогом".

(насила казаното как ли се изрича?)

Причини да те мразя - имам много.

Една ми трябва, за да те обичам.