сряда, януари 10, 2007

Да бях... (14)

Да бях запалила камината поне
и меча кожа да си бях постлала...
и с вик на радост – Дядо Мраз дойде! –
там, мен очакващ, да те бях видяла.
Да бях поставила на скарата пържоли,
А в каната – искрящо, мъжко вино...
Тогава сам би идвал да ме молиш
да срещнем двама Новата година.
Да бях оставила на счупената пейка
една монетка „евро” – за кадем...
Пред прага ми ще виждаш европейка.
(а всъщност баба кротко си преде)
Да бях проправила пред теб пъртина,
надявайки се да го сториш ти – поне веднъж...
Ех, явно пак сама снега ще рина.
И в Новата не случила на мъж!

Да бях... (13)

Да бях Луканов в „Сделка или не”
И да се правя всеки ден на интересна...
Свалила бих си блузата поне
и на банкера с мен не ще да му е лесно.
Да бях Гарелов с „Вот-а на доверие”,
да зная отговорите на всичките въпроси...
Но знам – отдавна е това поверие –
че мъдростта и повече тъга ни носи.
Да бях и Зара в „Ало, къщата”
и в някаква безумна логорея
през вечер да повтарям все едно и също, та
до полудяване... Не мога да съм като нея.
Да бях „Биг Брадър” – да раздавам
пари за мисии – без никаква измама
и да наказвам провинения със леден глас...
(това се случва всеки ден у нас)

Но вкъщи благо всички подчинявам
със чара си неустоим, защото съм Биг Мама!

Да бях... (12)

Да бях си блузата поне свалила...
А аз навлякла съм се като Дядо Мраз!
На радиатора ми – развален вентила
и по-студено от Чукотка е у нас!
Да бях си блузата поне свалила...
Е, и какво? Под нея друга блуза,
а после трета... Вече съм се примирила –
Поет си, знам – ще търсиш нова муза!
Да бях си блузата поне свалила...
Ще чакам лятото. За компенсация
аз загубите с лихвите съм изчислила.
Ще съдя, мисля си, „Топлофикация”!

Да бях... (11)

Да бях си кротко седнала на бира
с един (отнесен малко) млад поет,
а не в шамарите да се навирам
и да раздавам правосъдие наред...
Да бях си тихо пушила цигара,
творейки лирика сред синкав дим,
а не, прескачайки през бармана и бара,
да вкарам в "Пирогов" нахал един...
Да бях пропуснала покрай ухото
на глас изречените скверни думи,
че щяло да е истинска находка
ако открият клетки из ума ми...

Това, представяте ли си (?!)- от руса простакеса!
Последните и думи... Все пак съм поетеса!

Да бях... (10)

Да бях застанала пред теб на пътя ти,
когато спря се на околовръстното
до тези, късополите разпътници,
преструвайки се, че закъсал си...
Да бях се врътнала около кóла
във оня тъмен, задимен бардак...
Окото ти да грабна - полугола,
ти мене да награбиш, ала вкъщи чак.
Да бях и вечното присъствие
във твойте сънища, най-мокро еротични,
където нямам нужда от напътствия -
би забелязал колко съм различна...

И за таланта ми там не е нужен никой муз.
Сънувай сам, поете. Аз съм с "Максимус"!

Да бях... (9)

Да бях се случила блондинка
по гени и по Де еН Ка…
На всеки билборд - моя снимка
предизвикателна и по така!
Да бях и манекенка - с форми:
Деветдесет – шейсет - деветдесет!
Бих музата била безспорно
на най-красивия и "можещ" млад поет!
Да бях актриса - начинаеща поне,
но действаща във храм на Мелпомена...
От действията кухненски до гуша ми дойде,
а бройката на зрителите там е само две.

С две думи - твърде е ограничена!
За публика безчетна съм родена!

Да бях... (8)

Да бях ухапана от бясно куче,
по-лесно някак щях да го преглътна.
На мене точно пък да ми се случи?!
От пинчер днес за малко да се гътна!
Да бях ударена от волтова дъга,
пресичайки непозволено релси…
Удари ме саксия, падайки! Сега
лежа бинтована. Два шева, нейсе!
Да бях завлечена от див порой
и дума нямаше да кажа, нито гък!
Но с кал да ме опръска точно Той?!
Поет с трабант и очила! Какъв карък!

Да бях... (7)

Да бях се спънала на прага
когато влязох в тази кръчма...
понесла смело неиздялана тояга,
до вкъщи с нея да те ръчкам!
Да бях си чукнала главата
когато се наведох, неразбрала,
че не виновно ниска е вратата,
а твоят крак във мене спрял е!
Да бях прочела малко постулати...
Ма пуста моя тиква - не увира!
Поетът щом е в творчески дебати
забил във кръчмата - зарязвай го! Ега ти!
До вкъщи после сам ще се доклати
с поема нова - Обичен и мирен!

Да бях... (6)

Да бях си хванала художник
за гадже - а ла Яхнаджиев!
По организъм вкъщи щях да се разхождам,
а той с бои по мене да се вие.
Да бях си хванала и музикант,
но не какъв да е - а Лечев да речем!
Цигулката да съм в ръце му (ех, талант!),
а той над мен да вее див перчем.
Да бях си хванала и фотограф,
ала с така... по-дълъг обектив!
От фото сесии все щеше да е "прав",
макар и "фокусът" му да е малко крив.
Да бях си хванала поет - интелигент,
а аз какво? - Тенекеджия!
Е, простичък е, ама виж какъв левент!
И, между другото... дори не се и бием ;)

Да бях... (5)

Да бях ти казала, че си фантазия,
мъжът на моите мечти...
Но тази моя откровеност (мразя я)
изхили се нахално: Точно ти?!
Да бях ти казала, че ми харесва
татуировката кичозна на ръката...
Неее, по-добре да ме обесят,
отколкото да изрече това устата.
Да бях ти казала, че Дон Жуан
в сравнение със теб е пубертет...
Но не! Зашлевих те без капка срам
с един не много поетичен епитет.
Да бях ти казала, че си мъжа,
чиято близост хич не ми е чужда...
Ега ти опашатата лъжа!
Поет ли? Хайде, няма нужда!

Да бях...(4)

Да бях седалката поне раздрала
в колата си - изгаряща от страст!
Но не! Така съм избесняла,
че кучката ми бе това, не аз!
Да бях издрала с мойте нокти
по твоя гръб най-чувствен стих,
докато ти пуфтиш отгоре потен
в усилието да останеш тих.
Да бях поне капака изкривила
на някой лъскав, мощен "Мерцедес"...
А не да се натискам в моето "Clio"
с поети безработни... Край от днес!

Да бях...(3)

Да бях Снежанка... Ех, да бях!
Със седем мачовци да се събуждам
в леглото всяка сутрин... Ах!
Едва ли от поезия ще имам нужда.
Да бях и Пепеляшка... Ех, да бях!
Но не такава скромна, а... надувка!
Та всичко мъжко по света аз щях
да лудна в търсене на моята обувка.
Да бях и Спящата красавица... Да бях!
Да ме целуват цели сто години
хиляда принца... и накрая
мен най-страхотния да пожелае!
Да бях, но се събудих...
Леле, полудях!
Познатото шкембе до мене пак видях!

Да бях...(2)

Да бях си спомнила, че си целувал
без капка свян - по мене всяко кътче,
та угризенията ми за това, че сме лудували
едва ли щяха много да ме мъчат!
Да бях си имала любовници без чет и
да се рисуват върху моето тяло...
а не да си флиртувам тук с поетите,
от чиито думи съм полузаспала...
Да бях предугадила звяра - този,
в леговището скрито спотаил се...
Непоетично бих те любила, без поза!
Но не сега. Пияна съм. Върви си!

Да бях...

Да бях си блузата поне свалила,
със сигурност би станал разноглед!
Очите ти в гърдите ми се впили...
Това ли са очите на поет?!
Да бях си блузата поне свалила...
и щеше малко да се концентрираш,
загледан втренчен в двете ми могили,
в желание да потреперваш, да не спираш!
Да бях си блузата поне свалила...
какво от себе си ти би свалил?
И щеше да ме помниш дълго, мили ...
и да те топли спомен...че до моите гърди си бил !