skip to main |
skip to sidebar
Да бях запалила камината поне
и меча кожа да си бях постлала...
и с вик на радост – Дядо Мраз дойде! –
там, мен очакващ, да те бях видяла.
Да бях поставила на скарата пържоли,
А в каната – искрящо, мъжко вино...
Тогава сам би идвал да ме молиш
да срещнем двама Новата година.
Да бях оставила на счупената пейка
една монетка „евро” – за кадем...
Пред прага ми ще виждаш европейка.
(а всъщност баба кротко си преде)
Да бях проправила пред теб пъртина,
надявайки се да го сториш ти – поне веднъж...
Ех, явно пак сама снега ще рина.
И в Новата не случила на мъж!
Да бях Луканов в „Сделка или не”
И да се правя всеки ден на интересна...
Свалила бих си блузата поне
и на банкера с мен не ще да му е лесно.
Да бях Гарелов с „Вот-а на доверие”,
да зная отговорите на всичките въпроси...
Но знам – отдавна е това поверие –
че мъдростта и повече тъга ни носи.
Да бях и Зара в „Ало, къщата”
и в някаква безумна логорея
през вечер да повтарям все едно и също, та
до полудяване... Не мога да съм като нея.
Да бях „Биг Брадър” – да раздавам
пари за мисии – без никаква измама
и да наказвам провинения със леден глас...
(това се случва всеки ден у нас)
Но вкъщи благо всички подчинявам
със чара си неустоим, защото съм Биг Мама!
Да бях си блузата поне свалила...
А аз навлякла съм се като Дядо Мраз!
На радиатора ми – развален вентила
и по-студено от Чукотка е у нас!
Да бях си блузата поне свалила...
Е, и какво? Под нея друга блуза,
а после трета... Вече съм се примирила –
Поет си, знам – ще търсиш нова муза!
Да бях си блузата поне свалила...
Ще чакам лятото. За компенсация
аз загубите с лихвите съм изчислила.
Ще съдя, мисля си, „Топлофикация”!
Да бях си кротко седнала на бирас един (отнесен малко) млад поет,а не в шамарите да се навирами да раздавам правосъдие наред...Да бях си тихо пушила цигара,творейки лирика сред синкав дим,а не, прескачайки през бармана и бара,да вкарам в "Пирогов" нахал един...Да бях пропуснала покрай ухотона глас изречените скверни думи,че щяло да е истинска находкаако открият клетки из ума ми...Това, представяте ли си (?!)- от руса простакеса!Последните и думи... Все пак съм поетеса!
Да бях застанала пред теб на пътя ти,когато спря се на околовръстнотодо тези, късополите разпътници,преструвайки се, че закъсал си...Да бях се врътнала около кóлавъв оня тъмен, задимен бардак...Окото ти да грабна - полугола, ти мене да награбиш, ала вкъщи чак.Да бях и вечното присъствиевъв твойте сънища, най-мокро еротични,където нямам нужда от напътствия -би забелязал колко съм различна...И за таланта ми там не е нужен никой муз.Сънувай сам, поете. Аз съм с "Максимус"!
Да бях се случила блондинка
по гени и по Де еН Ка…
На всеки билборд - моя снимка
предизвикателна и по така!
Да бях и манекенка - с форми:
Деветдесет – шейсет - деветдесет!
Бих музата била безспорно
на най-красивия и "можещ" млад поет!
Да бях актриса - начинаеща поне,
но действаща във храм на Мелпомена...
От действията кухненски до гуша ми дойде,
а бройката на зрителите там е само две.
С две думи - твърде е ограничена!
За публика безчетна съм родена!
Да бях ухапана от бясно куче,
по-лесно някак щях да го преглътна.
На мене точно пък да ми се случи?!
От пинчер днес за малко да се гътна!
Да бях ударена от волтова дъга,
пресичайки непозволено релси…
Удари ме саксия, падайки! Сега
лежа бинтована. Два шева, нейсе!
Да бях завлечена от див порой
и дума нямаше да кажа, нито гък!
Но с кал да ме опръска точно Той?!
Поет с трабант и очила! Какъв карък!
Да бях се спънала на прагакогато влязох в тази кръчма...понесла смело неиздялана тояга,до вкъщи с нея да те ръчкам!Да бях си чукнала главатакогато се наведох, неразбрала,че не виновно ниска е вратата,а твоят крак във мене спрял е!Да бях прочела малко постулати...Ма пуста моя тиква - не увира!Поетът щом е в творчески дебатизабил във кръчмата - зарязвай го! Ега ти!До вкъщи после сам ще се доклатис поема нова - Обичен и мирен!
Да бях си хванала художникза гадже - а ла Яхнаджиев!По организъм вкъщи щях да се разхождам,а той с бои по мене да се вие.Да бях си хванала и музикант,но не какъв да е - а Лечев да речем!Цигулката да съм в ръце му (ех, талант!),а той над мен да вее див перчем.Да бях си хванала и фотограф,ала с така... по-дълъг обектив!От фото сесии все щеше да е "прав",макар и "фокусът" му да е малко крив.Да бях си хванала поет - интелигент,а аз какво? - Тенекеджия!Е, простичък е, ама виж какъв левент!И, между другото... дори не се и бием ;)
Да бях ти казала, че си фантазия, мъжът на моите мечти...Но тази моя откровеност (мразя я)изхили се нахално: Точно ти?!Да бях ти казала, че ми харесвататуировката кичозна на ръката...Неее, по-добре да ме обесят,отколкото да изрече това устата.Да бях ти казала, че Дон Жуанв сравнение със теб е пубертет...Но не! Зашлевих те без капка срамс един не много поетичен епитет.Да бях ти казала, че си мъжа,чиято близост хич не ми е чужда...Ега ти опашатата лъжа!Поет ли? Хайде, няма нужда!
Да бях седалката поне раздралав колата си - изгаряща от страст!Но не! Така съм избесняла,че кучката ми бе това, не аз!Да бях издрала с мойте ноктипо твоя гръб най-чувствен стих,докато ти пуфтиш отгоре потенв усилието да останеш тих.Да бях поне капака изкривилана някой лъскав, мощен "Мерцедес"...А не да се натискам в моето "Clio"с поети безработни... Край от днес!
Да бях Снежанка... Ех, да бях!Със седем мачовци да се събуждамв леглото всяка сутрин... Ах!Едва ли от поезия ще имам нужда.Да бях и Пепеляшка... Ех, да бях!Но не такава скромна, а... надувка!Та всичко мъжко по света аз щяхда лудна в търсене на моята обувка.Да бях и Спящата красавица... Да бях!Да ме целуват цели сто годинихиляда принца... и накраямен най-страхотния да пожелае!Да бях, но се събудих...Леле, полудях! Познатото шкембе до мене пак видях!
Да бях си спомнила, че си целувалбез капка свян - по мене всяко кътче,та угризенията ми за това, че сме лудувалиедва ли щяха много да ме мъчат!Да бях си имала любовници без чет ида се рисуват върху моето тяло...а не да си флиртувам тук с поетите,от чиито думи съм полузаспала...Да бях предугадила звяра - този,в леговището скрито спотаил се...Непоетично бих те любила, без поза!Но не сега. Пияна съм. Върви си!
Да бях си блузата поне свалила,
със сигурност би станал разноглед!
Очите ти в гърдите ми се впили...
Това ли са очите на поет?!
Да бях си блузата поне свалила...
и щеше малко да се концентрираш,
загледан втренчен в двете ми могили,
в желание да потреперваш, да не спираш!
Да бях си блузата поне свалила...
какво от себе си ти би свалил?
И щеше да ме помниш дълго, мили ...
и да те топли спомен...че до моите гърди си бил !