Ayo - Down On My Knees

Ayo - Down On My Knees
Uploaded by Ayo. - Watch more music videos, in HD!

Камбана

Превърнах се в камбана без език.
Мълчи ми се. Не искам да говоря.
Заседнал в гърлото сподавен вик -
убиващ рикошет. Живот - затворен.
Кънти на болка. Бие на умряло.
Камбаната ми без език е глуха.
Часовникът на китката ми спрял е
с последен пулс. Малцина чуха.

Боли ли?

Боли ли, мъничка?
Боли те...
Така е в любовта -
не знаеш колко,
кога ще дойде.
Тя връхлита!
А после те оставя с болка...
Боли те, мъничка.
Ще мине.
Ще дойде друга -
по-голяма
и по-различна,
с друго име.
В една любов са нужни двама.
Боли те, мъничка!
Изпи те...
Прегръщам те.
Сърцето ти се свило.
Поемам болката ти -
как, не питай.
Не искам да боли, което съм родила.

Монолог на една жена

Напивам се.
От мъка.
Всяка вечер.
Така и няма
да ме разберете.
Не питайте защо.
Нали не преча?
До мен
бездруго
няма да се спрете.
Напивам се.
От болка.
Да забравя
в гърдите ми,
че нещо още бие.
Че още тупкащ огън
ме изгаря.
И ме боли.
От болка ми се вие.
Напивам се.
И пуша.
Сред дима...
се крия.
С водката
гася пожара.
Сипи ми -
да не помня,
че сама
и тази нощ съм.

Всичко се повтаря.

Открадната любов

Откраднах си любов.
Или не беше.
Не знам.
Не ме интересуваше.
Но знам,
че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така.
И пак опитах.
Да, тръпка бе -
почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах.
(друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги.
(после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.

След мен

След мен остана пълен пепелника
и празното легло с изпран чаршаф.
Прибрана масата, чиниите - измити,
а всяка непотребна вещ - във шкаф.
Последен поглед, всичко ми е мило -
нали съм вложила от своята душа...
Във всеки ъгъл по частица съм си скрила.
Но тръгвам... и си вярвам - не греша.
Изникнаха ми хиляди "защо",
за миг поколебах се да си тръгна.
Една, отгледана от мъничка, любов
и невъзможното направи... да ме върне.
Оставям в коридора любовта ти -
готова е за втора употреба.
На друга подари я - без остатък.
На мен ми беше нужна само с тебе...

Адажио

Готов ли си?

Седял ли си на буре със барут?
Държал ли си в ръцете си фитила?
Очите ти били ли са очи на луд,
които дяволски са заискрили?
А хващал ли си нажежен куршум,
изпратен към сърцето без пощада?
Броил ли си до сто поне на ум -
над болката присмял се, а си страдал?
Горял ли си на тих и бавен огън,
на пепел ставал ли си заради любов?
Едничко "Да" - и аз за теб ще мога!
Ако през всичко с мен да минеш си готов.

Не ме будете

Живея в сън.
Не ме будете.
Изпих достатъчно отрова.
Знам, грешна съм.
Не ме съдете.
Сама поставих си окови.
Склопих очи.
Не са ми нужни.
Излишна вече ми е светлината.
Живот горчив -
не ми е длъжен.
Сама погребах в мен жената.
Със сламка пих.
Раздавах с кофи.
И никога не слагах на везните.
Красив триптих
създадох в строфи.
Сама в изкуство се възпитах.
Цветя за мен.
Това ми стига.
И дата, оградена в календара.
Един рефрен.
И нова книга.
Сама последна страница затварям.

Имаш поща!

Седнах писмо да ти пиша. Защо ли?
Пак ще го сложа в купа "Неизпратени".
Толкова време ми липсваше воля
плик да надпиша със липсващ подател.
Рани кървят - ето, имам мастило,
лист не разписан и празен - сърцето,
тръпнещо някога, днес се е свило
чуждо за теб, а ти беше в ръцете.
В гърлото думите спират, защото
още вълнувам се, мисля те още.
Няма да пиша. Аз просто в писмото
себе си пращам ти днес. Имаш поща!

Не вярвайте на мъжките сълзи

Не вярвайте на мъжките сълзи.
Мъжете плачат само от безсилие.
Дори на колене пред вас ако пълзи -
измамно чувство е, че сте щастливи.
Не вярвайте на мъжките сълзи.
Оръжие на хитрите мъже са.
Те знаят, че жената я боли.
(жена да трогнеш - толкова е лесно)
Не вярвайте на мъжките сълзи,
когато се кълнат, че ви обичат.
Жената е готова да прости
и непростимото. (дори да го отрича)
Повярвайте на мъжките сълзи
единствено на този, който плаче
за рожбата си - скрито. И скърби.
Тогава слабостта му много значи!

Причини

Причини да те мразя - имам много!

(потръпвам, щом погледна ти ръцете)

Но да си спомня - ни една не мога.

За злото филтър имам на сърцето.

Затворя ли очи - отново ти си.

(и няма друг да е - това е ясно)

Но там ще си останеш - само мисъл,

за мойта свобода при теб е тясно.

По устните ми сухи плъзва „Сбогом".

(насила казаното как ли се изрича?)

Причини да те мразя - имам много.

Една ми трябва, за да те обичам.

Вяра

Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи,
имам и кандило на стената.
Паля го, когато в мене нещо
прави ме смирена - до превратност.
Имам и икони - знам ли колко?
Кротко подредени са на изток.
Без да коленича, всяка болка
с тях съм споделила - като с близки.
Нямам нужда от посредник Божи.
Моят храм е мойта съвест чиста.
Вярата в сърцето ми не може
друг да ми вмени, ако не искам.

Моят избор

Надраска злобно думи по сърцето ми
със стар и неподострен молив.
Безжалостно разкъсваха ръцете ти,
без капка милост. Но не се помолих.
И ти не спря. А сякаш в транс
налудничаво драскаше безумия,
видял изглежда сетен шанс
да демонстрираш ярко скудоумие.
Тълпата може и да аплодира,
за зрелища отдавна гладна.
За нея все едно е кой умира,
по-важно е единият да падне.
И вместо спор, дуел и отчаяние,
избирам старите, изпитани прийоми -
убий глупака със мълчание,
със думи вятъра се гони.

Такава съм

Кучка съм! Така ми се харесва!
Казвам истината във очите,
колкото и да боли - по-честно е.
С риск мнозина да са ми сърдити.
Кучка съм! Светица съм и грешна.
Слабите умират да ме хулят -
отдалече, подло, безуспешно.
Орехите с камъни се брулят.
Кучка съм! Но вярна за приятели -
истинските, без да се преструват!
Безкомпромисна съм трайно за предатели -
спират в моя свят да съществуват!

На един приятел

"Не падайте духом, поручик Голицын

Корнет Оболенский, налейте вина"
На Хенри!

Ела, облегни се на мене, приятелю.
Ето ти моята топла десница.
Поседни, ще поплачем, ще пием безпаметно
червено винó със "Поручик Галицин".
Дай да прелистим живота до тука -
смачкана книжка със меки корици.
Е, и какво, че животът очука ни?
Нека запеем "Поручик Галицин".
Хайде, наздраве, приятелю клети!
(Този кръчмар пак е сипвал водица)
Да яхнем Пегаса, нали сме поети?!
И ще пояздим с "Поручик Галицин".
Пияни сме вече, но няма значение.
Дори да ни хулят бездарни критици,
превръщаме свойта тъга в откровения
и пеем през сълзи "Поручик Галицин".

Забранената любов

Какво е забранената любов?
И кой би дръзнал да я забранява?
Дали пред мене днес ще е готов
той "позволената" любов да защитава?
Видяли ли сте забранената любов
как с нежност сутрин се събужда,
готова да посрещне своя нов,
усмихнат ден в постеля чужда?
А чули ли сте забранената любов
как шепне с обич думи неизказани?
Ръцете вплетени, телата в зов
любовен и задъхан...
Да разказвам ли?
Не, не съдете забранената любов!
Любов ли е - не може да е забранена.
И заслужава своя благослов
когато е от двама споделена.

Заблуда

Затворих страницата с твоето име.
Прелистих те. Започнах отначало.
Последните ми думи - Забрави ме! -
се спънаха в една сълза преляла.
Изхвърлих спомените на боклука,
а снимките - в кутия на тавана.
И мъничка следа, че бил си тука,
погрижих се от теб да не остане.
Зарекох се, че няма да съм тъжна.
Възкръснала след теб - ще съм различна.
Но питам се, можах ли да излъжа
сърцето си, че спрях да те обичам?

На разсъмване

Четири сутринта е, а не спя.
И не мога да ти се наситя
да те гледам - кротък във съня,
кротко и сърцето във гърдите ти.
Целувам нежно трепкащи клепачи
и галя с обич гладките страни.
Знаеш ли какво е от любов да плачеш
на разсъмване - когато засветли.
И когато сините прозорци
на очите бавно се отворят,
погали ме, Господи, защото
любовта във тях е заискрила.
Чудото любовно щом си сторил,
си превърнал слабостта ми в сила.

Безсърдечно

Празнувам тази вечер.
Пирова победа.
Сърцето си убих и нямам вече.
От тебе разумът ми трезв отведе ме
и няма го сърцето - да му пречи.
Наливам в чашата сълзи -
винó горчиво.
Наздравица ще вдигна с пълна чаша
за любовта, която си отива
и бе живот, и беше болка наша.
Сега сами със разума празнуваме
и този празник никак не е празничен,
защото дави ме поредното сбогуване
със теб.
Едно сърце не бе достатъчно.

Циганско лято

Пристъпва плавно циганското лято
през прага на сърцето ми. Едва
опърлена от слънцето, душата ми
ще калайдиса като старата тава.
Ще заличи нагара от преминали
опустошителни любови и мъже,
ще изпере и просне мойто минало
да съхне бързо на капронено въже.
И пременена, и пречистена, обличам
отново робата любовна. В злато
ще дойде есента ми, но те вричам
да си среброто в циганското мое лято.

Тихо

На гробищата винаги е тихо.
Върбите са превити, натежали от сълзи.
Цветята избуяли са от жал и хлипове
и въздухът - притихнал в скръб - така тежи.
Изглежда странно, ала често се отбивам.
Жените са безмълвни тук, за никъде не бързат.
Приведени, запалват свещи и с винó преливат
с помръкнали очи, с забрадки черни вързани.
Изстрадана е всяка глътка тишина,
запомнила безброй изпуснати въздишки -
наместо стон. Ще дойда пак. Сама.
На гробищата винаги е тихо...

Пияна

Благодаря на LB, която и да е тя, за този клип.

Разделени

Разделените изобщо не празнуват.

Живеят само с мислите за „вчера”.

На празник няма кой да разцелуват.

А как безвкусна е претоплена вечеря...

Разделените по принцип не празнуват.

На гости на приятелите не отиват.

Не слушат музика, не искат да танцуват.

Боли ги всичкото и мъка ги изпива.

Разделените не могат да празнуват.

С раздялата излезли са през входа

и поводите им за празник. Те сънуват
отминали щастливи епизоди.

Не ги будете. Моля ви. За Бога!

В съня си разделените празнуват.

И заедно са. И си липсват. Много.

Хубава съм

„Колко си хубава!

Господи, колко си хубава!”

Хр. Фотев

Хубава съм, Господи, защото

гледа ме с очите на художник.

Взема и полага най-доброто

в листа върху стария триножник.

Хубава съм. Вижте ми нозете –

гъвкави и тръпнещи филизи,

два ластара, каращи мъжете

устните си сухи да облизват.

Хубава съм. С тънките си пръсти

вързала на възел съм мнозина.

Няма да ги видите на кръста ми.

(балът на трофеите отмина)

Хубава съм. В кротки водопади

пуснала косите си златисти…

В скритите подмоли колко млади

се загубиха – да се пречистят.

Хубава съм. С топлото кафяво

на очите топлих в зимни нощи

скитници, за ласки закопняли…

(в сънищата си ме виждат още)

Хубава съм. Той ми е животът,

в който миналото ми се губи.

Хубава за него съм, защото

само той в душата ми се влюби.

Време за любов

Видях - две птички се целуват

отвън, върху напъпилите клони.

Излязох. Бавно се събувам,

на пръсти стъпвам - да не ги прогоня.

Захласнах се. И малко им завиждам,

но не защото могат да летят.

Вали любов от тях. Така безгрижни

целуват се - като за първи път.

И в мен валя. Пороят ме отнесе.

Да стигна бряг - така и не успях.

Безсилна, пуснах плътната завеса

и наранени, чувствата приспах.

Зеленото в тревата ме събуди,

а птича песен вдъхна в мен живот.

Отново същата съм - нищо чудно.

Навън е пролет. Време за любов.

Пияна

Пияна съм. А уж на малки глътки

отпивах те – почти като ценител.

Преглъщах бавно – да усетя тръпки

от твоя вкус. А ти си ме помитал.

Пияна съм. По скритите ми вени

горещо си се стичал – като вино.

И кипвал си кръвта. Разгорещена,

сега съм твоя цялата. Вземи ме.

Пияна съм. От тебе в мен прелива.

ШирА си ми – по устните разляна.

И вино си ми – лудо и тръпчиво.

Как хубаво ми е от теб да съм пияна!

Твоята молитва

Всяка сутрин пред малка икона

тихомълком смутен коленичиш.

Във молитва ръцете затворени,

а устата в тих унес изричат

думи тъй, че настръхват ме цялата -

всекидневно душата ми вричаш

да е твоя, тъй както е тялото.

Знам, ревнив си и ревностно искал си

насаме да си с твойта мадона.

Аз отвън свойте палци съм стиснала -

та дано тази малка икона

да ти сбъдне молитвата, дето

призовава - макар и прогонена,

пак при теб да ме връща сърцето.

За да се влюбиш в мен

Очите ти са тъжни. Иззад очилата

опитвам се цвета им да отгатна.

Удобно настанила се е в тях тъгата

и скоро няма да си тръгне. Вероятно.

Полегнала в завивките сатенени

и хладни (очите ти са зимни преспи),

едва ли място ще направи и за мене,

и за топлото, което съм донесла.

Тя в мрака на затворени клепачи

щастливо е заспала непробуден сън.

Изстивам от тъга и мрак, обаче...

разсъмва се. Нахлува светлото отвън.

Усмивки ранни ти приготвям за закуска

и чай от моя смях - за ведър ден.

Подкупвам твоята тъга - да те напусне

завинаги. За да се влюбиш в мен.

Танц

Танцувам вихрен танц. Листата
са моите галантни кавалери.
А музиката - птичи хор. В гората
дансинг в меката трева намерих.
С нозете ми целува се росата 
и носи спомен и очакване за дъжд,
а меките ресници на тревата
ме галят с обич. Нежно. Като мъж.
В косите ми - заплетени, цветята
разцъфнали са. Пръскат аромат,
със който заличават сякаш
довчерашните дни - да не болят.
Не спирам да танцувам. И танцувам...
Сред толкова чаровни кавалери
ще чакам този, с който се сънуваме,
при мен да дойде. Знам - ще ме намери!

В друг живот

Нямам те. Защото не поисках
себе си на две да разделя.
Изгорях, когато се притиснах
за последно в теб. И заболя!
Болка неусещана - такава, 
дето сграбчва ти душата, дави я.
Още не разбирах, че остава
празно след напразни обещания.
Нямам те. Сърцето ти единствено
мое е. Нетленното е мое.
Те ми стигат - да те преизмисля.
В друг живот аз цяла ще съм твоя.

Такава запомни ме

Сърцето ми преди да спре да бие,
ще заболи за тебе за последно.
С последна глътка кръв ще се опие
и ще заспи щастливо уморено.
Ръцете ми преди да се отпуснат,
до болка ще се вкопчат в твоите длани.
За да усетиш толкова пропуснати
докосвания - търсещи, но неразбрани.
Очите ми преди да остъклеят,
ще запечатат твоят образ. Като в клада
в последен взор към тебе ще изтлеят,
за обич молещи, не просещи пощада.
А устните преди да са замлъкнали,
ще изшептят със нежност твоето име.
Красива ли съм? Болката преглътна ли?
Живях за теб. Такава запомни ме.

 

Когато си отиде любовта

Когато си отиде любовта,

(а всъщност идвала ли е изобщо)

едно след друго моите цветя

от болката оклюмаха безпомощни.

Когато си отиде любовта,

(измислям си - страхливо я прогоних)

изпратих я до пътната врата

без „сбогом", дума не отроних.

Когато си отиде любовта,

(сърцето упоих го предвидливо)

празнувах - ако празник е това,

повтарях си, че много съм щастлива,

че мокрото по скулите отива ми...

(кого ли заблудило би това)

Започна всъщност бавното умиране,

когато си отиде любовта.

Монолог на една жена

Напивам се.
От мъка.
Всяка вечер.
Така и няма
да ме разберете.
Не питайте защо.
Нали не преча?
До мен
бездруго
няма да се спрете.
Напивам се.
От болка.
Да забравя
в гърдите ми,
че нещо още бие.
Че още тупкащ огън
ме изгаря.
И ме боли.
От болка ми се вие.
Напивам се.
И пуша.
Сред дима...
се крия.
С водката
гася пожара.
Сипи ми -
да не помня,
че сама
и тази нощ съм.

Всичко се повтаря. 

Да бях... конкурсно

Да бях участвала в един конкурс

„Жени и вино, вино и жени”...

Но липсва подходящия ракурс

в подхода ми към темата. (ами?)

Да бях поне от виното отпила

и щеше да ми дойде вдъхновение.

Навярно блузата си бих свалила,

а с нея – цялото си напрежение.

Да бях опитала поне, да бях!

Да бях се вмъкнала във мъжка кожа,

за вино и жени да пиша. Не е грях

дори и за жена. Че който може, 

                                  си го може.  

Да бях... (30)

Да бях набрала смелост да ти кажа,
че стиховете ти не ме вълнуват
и в хубавата ти глава багажа
въобще – ма хич! – не ме интересува!
Да бях изчела малко стихосбирки,
така – да имам база за сравнение –
та в ъгъла на тъмна, пуста спирка
орално обменим горещи... мнения.
Да бях се възгордяла от сюрприза,
че в писаниците ти аз съм муза,
а мислено разкъсвам твойта риза...
А ти - не ти ли пречи мойта блуза?

Да бях... (29)

Да бях безпомощна желана плячка

на мушката на някой млад авджия...

Сама направила бих първа крачка -

с оръжието си - ах! - да ме пробие.

Да бях се жертвала поне сефтето

да съм на голобради аджамия...

Така ме гледаше с мерак момчето -

припòтих се под пъстрата... шамия.

Да бях превела оня ябанджия

(що искаше я татювата къща)

зад гъстите, скътани шаварлùи -

да реже, да огъва, да обръща...

Да бях си сложила фустана турунджùя...

да светна, сякаш слънце е огрело.

Тогаз да видиш - първи айналùя

как мен ще избере от цяло село.

Да бях... със всичките... поне за малко.

Не става - вкъщи имам касканджия.

À мръднала съм - веднага тупалка.

А пък и аз не съм... не съм от тия.

* авджия - ловец

  аджамия - млад, неопитен

  шамия - забрадка

  ябанджия - чужденец

  шаварлия - място, обрасло с камъш

  турунджия - оранжев, портокалов цвят

  айналия - хубав, красив

  касканджия - ревнивец, завистник

Да бях... (28)

Да бях спестила от годините си малко,

да сложа ботокс на повехналата кожа...

Такава инвестиция (ех, колко жалко!)

да върне младостта ми - пак не може.

Да бях изхвърлила фустани и шамии,

да пълня с прашки, бюстиета гардероба...

Дувара да прескочи (нощем) луд гидия,

комшийка (сутрин) да ме гледа с дива злоба.

Да бях изпратила ефенди на пазара -

да купи някое белило и червило...

О, как ще долети при мен Тузара!

(от Кари Брадшоу пó съм сексапилна)

Да бях оставила във фризер яйцеклетки...

Бе, к'ви ги плещя?! Мали! Луда жаба!

То сексът е в града - моми, кокетки...

На село сме останали все баби.

Да бях... (27)

Да бях ти казала какво ти мисля...

А не да се преструвам на светица.

И нямаше тъй бързо да ми писне

от ролята на щипната девица.

Да бях захвърлила проклетата мотика,

с която прекопавах боба в двора

и с теб да пробвах в близката тръстика

как трета чакра в мен ще се отвори.

Да бях си сложила във пазвата трендафил...

та белким някой сети се да помирише.

'Ма ТПЗ*-то от глава си пати!

Наместо практика - тя седнала да пише!?

 

*ТПЗ - Тъпа Патка Заспала ;)

Да бях... (26)

Да бях си пила хапчето навреме,

ма пустата склероза - пак забравих!

И вместо да ошетам - взех, че дремнах.

(да къкри боб на печката оставих)

Да бях навила си часовника поне

(любимия си сериал да не пропусна),

нали затуй направих си кафе -

уж бодра да съм... (критиката ли ме друса?!)

Да бях заръчала (не смей се) на петела

към четири (следобеда) да бе запял...

И той кат мене - дяволи го взели! -

от старост вече хептен изкуфял.

Да бях... кво беше? Пуста младост...

Сега - болежки, хапчета, тегоби...

Ма кел файда... и кел ти радост,

вечеря няма - загоря ми боба.

Да бях... (25)

Да бях зашила копчето проклето
на тая (прословута вече) блуза...
Да спрат най-сетне пустите поети
да молят да им бъда вечна муза.
Да бях притворила си деколтето,
ма пищна гръд - напира да излиза...
А чудех се що мига на заето
шофьорът на такси - и се облизва.
Да бях ушила си онази рокля -
без предница и с гръб оголен...
Та нямаше да ми е толкоз топло,
но пък от гледката би легнал болен.
Да бях... Очите ви къде са?!
Устата зяпнали като на гладна стачка!
Дюкянът - скъсан... Аз съм поетеса!
Объркали сте се - не съм шивачка.

Да бях... (24)

Да бях приела чашата с уиски,
изпратена от сгоден ухажор...
А аз надменно - Не, не искам! -
отпратих изненадания сервитьор.
Да бях поне изпила две-три водки
със онзи - в ъгъла, на сепарето...
Как сучеше мустаци - като котка! -
а аз престорих се, че съм заета.
Да бях навила се дори на джин
или пък на коктейл "Хавайско утро"...
Е, как не ми хареса ни един?!
Ей, много дребен този, а пък онзи - мутра!
Да бях заседнала на каса бира
с кварталния пияница (по мен си пада)...
Но хак да ми е! Щом подбирам,
сама ще пия вкъщи... лимонада.

Да бях... (23)

Да бях явила се на плажа
не с бански цял - а по бикини,
та - ти да видиш! - как ме мажат
с масло спасители двамина...
Да бях се скрила под чадъра
на сянка (бяха ме видели),
а аз на слънце - дъра-бъра...
разстроен гларус ме уцели.
Да бях избрала - във морето,
а не в басейна да се топна -
за малко на съседите детето
да се удави (че нивото скокна).
Да бях се съгласила (ех, не трае
спасителското тяло, загоряло)
за сухо плуване във тъмната му стая...
А аз - с ефенди - в светлото бунгало!
*****
Да бях... ега ти си морето,
на планина ще ида да се пробвам.
Та палци стискайте - и на нозете.
Приятелят за туй е - да помогне. ;)

Да бях... (22)

Да бях поне отказала тактично
на твойта настоятелна покана.
Ти обеща да се държиш прилично
и аз на кукичката ти се хванах.
Да бях поне обула панталони,
та малко да се беше затруднил.
Оставих ги да съхнат на балкона
(опръскаха ме вчера с кал - Ах! Ти си бил!)
Да бях се усъмнила в оня стих,
за който ти твърдеше, че за мен е.
Поет безспорен си - с гласа си тих
превзе ме бързо, паднал на колЕне.
Да бях се сетила, че имаш план,
тогава номерът ти нямаше да мине...
Но свършен факт е - действай, Дон Жуан,
че падна ти се да се любиш с Месалина!

Да бях... (21)

Да бях си дръпнала завесата поне,

когато те поканих сам-сама,

забравила, че не е матине...

Комшийска радост за очите у дома.

Да бях затворила прозорците, че будни

съседите до нас слухтят до сутринта.

Пък аз - развихрена - съм много шумна.

Пак дадох на клюкарките храна.

Да бях предупредила те, че искам мъж,

с когото тази нощ да стане ден -

и бис, и повторения, а не веднъж...

Кога ще се намери мъж за мен?!

Да бях... (20)

Да бях престанала да мрънкам,

че съм се родила без късмет

и вместо сума свещи в църкви,

да бях си взела от лотарията билет.

Да бях си пуснала и тото фиш,

да бях отишла в пункта най-накрая...

А взема ли печалбата - ела ме виж!

Да харчи приходи - и баба знае.

Да бях родила се математик

и да напиша кратка теорема

за лесните пари - без грамче трик...

Ще почна с „Тука има - тука нема".

Да бях... (19)

Да бях отишла в манастир
да стана Божия невеста...
Не бих ти сторила такъв хаир - 
набързо с друга ти да ме заместиш.
Да бях започнала и работа - да, да!
По цял ден да ме няма вкъщи.
Ще чакат със записване пред входната врата,
а ти - душичка! - няма да ги връщаш.
Да бях заминала да видя мама...
"Лехата с чушките да прекопаеш" -
подхвърляш ми с надежда най-голяма...
Е, тук съм и държа те под око, да знаеш!
Да бях и кучката поне извела,
но как за час да те изпусна?
Нали слухти комшийката дебела,
това и чака - да се друсне.
Да бях... да бях останала мома!
Поети стихове за мен да пишат...
Прописах аз, нали те имам у дома!
А пък поетите - праха ми дишат.

Да бях... (18)

Да бях поне си отпуската взела...
Накипрена с най-фешън дълги "расти"
със кораб към Ямайка бих поела...
Там плажовете с палми са, а тук са с храсти.
Да бях поне се метнала на самолет...
През уикенда - към топлите страни.
То к'во ми трябва? Лична карта и билет.
И дребната подробност... хм, пари.
Да бях поне със "Ориент експрес" 
заминала на воаяж към Истанбула... 
Праха от токчетата да ми диша днес 
комшийката с подпетени цървули.
Да бях поне... (докато риташе
мъжът ми топка в близката градинка)
качила се - със лифта - чак на "Витоша"...
Но в тоя студ? Я, по-добре на снимка!

Да бях... (17)

Да бях красива фолк певица,

А ти – натОкан убавец,

То биха завидели ни дори „Щурците”

(че фолк дуетът ни би казвал се „Щурец”)

 

 

Да бях с кастрат като Азис –

Да пълня зали, стадиони

със публика, прегракнала от „Бис”,

пулсираща от диви феромони.

 

 

Да бях дует и с МагапАса,

(нали си няма вече Мая)

в таверни пяла бих на маса

(на дансинга сиртаки се играе).

 

 

Да бях запяла, но без силикона

поп фолка само ще го слушам.

А фолк звезда... през криви макарони.

Не се отказвам – пея си под душа.

Да бях... (16)

 Да бях научила поне на френски

да казвам с нежност „Мон Амур”.

То не, че малко са прийомите ми женски –

звучи ми по-добре от „чукундур”.

Да бях направила си маникюр –

с червени нокти да ти се отдам.

Да ахнеш ти: „О, мон сладур!”,

целувайки ръката ми... Каква мадам!

Да бях се казвала поне Сесил...

(че Сийка колко просто ми звучи!)

И Спиро да не бе такъв катил –

„Бонжур” му казвам, "таа па" - мучи!

Да бях... (15)

 Да бях напета гимназистка

с изпъчени напред гърди,

напиращи през бялата ми ризка...

Дузина ризки би ми купил ти.

Да бях студентка – на семестър

бих завъртяла трима покрай мене.

Така във графика си ще ги сместя,

че гардероба дважди да си сменям.

Да бях във сферата културна...

В костюм да съм – това ми е мечтата!

Сега ще ме прощавате, но тръгвам.

На работа съм. Бачкам в „Чистота”-та.