Монолог на една жена

Напивам се.
От мъка.
Всяка вечер.
Така и няма
да ме разберете.
Не питайте защо.
Нали не преча?
До мен
бездруго
няма да се спрете.
Напивам се.
От болка.
Да забравя
в гърдите ми,
че нещо още бие.
Че още тупкащ огън
ме изгаря.
И ме боли.
От болка ми се вие.
Напивам се.
И пуша.
Сред дима...
се крия.
С водката
гася пожара.
Сипи ми -
да не помня,
че сама
и тази нощ съм.

Всичко се повтаря.