Противоречия

Нека да настъпи вечер,
пълна с купища
противоречия.
Да съм близо,
но да съм далечна.
Да ти шепна,
а да съм...
изречена.
Да те милвам,
дращейки те хищно;
да ме вкусваш,
гълтайки отрова;
да не стигам
и да съм излишна;
до втръсване позната,
инатливо нова.
Да палиш огън
с ледените пръсти;
от бликнал гняв -
усмивка да процеждаш;
за извинение -
в юмрук да свиеш мъст и,
обърнал гръб,
приятел да изглеждаш.
Да сключим мир
в война неравностойна
за вечната любов -
да си дадем отсрочка.
Еднакво разминаваме се
(със достойнство)
в живота -
две различни гледни точки.

Ден за разплата

Днес е ден за разплата и плащам.

Имам ведомост, стриктно разписана.

Фиш на всеки за спомен изпращам -

поизмачкан с годините списък е:

-        за това, че с болка съм обичала

-        за заличените ми утрешни надежди

-        за явните лъжи, които съм отричала

-        за пропилените минути нежност

-        за душата ми, която я разграбиха

-        за избледнели от очакване мечти

-        за чужди рани (колко ми оставиха)

-        за още много неизсъхнали сълзи

-        за облаци навъсени в очи без блясък

-        за празни нощи и дъждовни дни

-        за всеки, спънал се във пустотата, крясък

-        за хиляди вменени ми вини...

Днес е ден за разплата. Платих си.

Не търсете от мен дивиденти.

В този списък е явно, че липсват.

С тях се плащат щастливи моменти.

А аз не казах нищо

Зашлевиха ме. Много заболя ме.

Страните ми - две пламнали стърнища.

Надигнаха се в гърлото вулкани -

да изкрещя. А аз не казах нищо.

И спънаха ме. Смяха се ехидно.

Да падна ли на тяхното равнище?

Очакваха във отговор да вдигна

ръката си. А аз не казах нищо.

Изгубиха ме. Като куфар бял

на пъстро, натоварено летище.

След време ме познаха - стар, но цял.

Разпитваха... А аз не казах нищо.

Обичаха ме. Силно. Неведнъж.

След себе си оставях пепелища.

Когато влюбих се в най-истинския мъж -

не го разбра. Та аз не казах нищо.