Камбана

Превърнах се в камбана без език.
Мълчи ми се. Не искам да говоря.
Заседнал в гърлото сподавен вик -
убиващ рикошет. Живот - затворен.
Кънти на болка. Бие на умряло.
Камбаната ми без език е глуха.
Часовникът на китката ми спрял е
с последен пулс. Малцина чуха.

Боли ли?

Боли ли, мъничка?
Боли те...
Така е в любовта -
не знаеш колко,
кога ще дойде.
Тя връхлита!
А после те оставя с болка...
Боли те, мъничка.
Ще мине.
Ще дойде друга -
по-голяма
и по-различна,
с друго име.
В една любов са нужни двама.
Боли те, мъничка!
Изпи те...
Прегръщам те.
Сърцето ти се свило.
Поемам болката ти -
как, не питай.
Не искам да боли, което съм родила.

Монолог на една жена

Напивам се.
От мъка.
Всяка вечер.
Така и няма
да ме разберете.
Не питайте защо.
Нали не преча?
До мен
бездруго
няма да се спрете.
Напивам се.
От болка.
Да забравя
в гърдите ми,
че нещо още бие.
Че още тупкащ огън
ме изгаря.
И ме боли.
От болка ми се вие.
Напивам се.
И пуша.
Сред дима...
се крия.
С водката
гася пожара.
Сипи ми -
да не помня,
че сама
и тази нощ съм.

Всичко се повтаря.

Открадната любов

Откраднах си любов.
Или не беше.
Не знам.
Не ме интересуваше.
Но знам,
че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така.
И пак опитах.
Да, тръпка бе -
почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах.
(друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги.
(после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.

След мен

След мен остана пълен пепелника
и празното легло с изпран чаршаф.
Прибрана масата, чиниите - измити,
а всяка непотребна вещ - във шкаф.
Последен поглед, всичко ми е мило -
нали съм вложила от своята душа...
Във всеки ъгъл по частица съм си скрила.
Но тръгвам... и си вярвам - не греша.
Изникнаха ми хиляди "защо",
за миг поколебах се да си тръгна.
Една, отгледана от мъничка, любов
и невъзможното направи... да ме върне.
Оставям в коридора любовта ти -
готова е за втора употреба.
На друга подари я - без остатък.
На мен ми беше нужна само с тебе...