Вяра

Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи,
имам и кандило на стената.
Паля го, когато в мене нещо
прави ме смирена - до превратност.
Имам и икони - знам ли колко?
Кротко подредени са на изток.
Без да коленича, всяка болка
с тях съм споделила - като с близки.
Нямам нужда от посредник Божи.
Моят храм е мойта съвест чиста.
Вярата в сърцето ми не може
друг да ми вмени, ако не искам.

Моят избор

Надраска злобно думи по сърцето ми
със стар и неподострен молив.
Безжалостно разкъсваха ръцете ти,
без капка милост. Но не се помолих.
И ти не спря. А сякаш в транс
налудничаво драскаше безумия,
видял изглежда сетен шанс
да демонстрираш ярко скудоумие.
Тълпата може и да аплодира,
за зрелища отдавна гладна.
За нея все едно е кой умира,
по-важно е единият да падне.
И вместо спор, дуел и отчаяние,
избирам старите, изпитани прийоми -
убий глупака със мълчание,
със думи вятъра се гони.

Такава съм

Кучка съм! Така ми се харесва!
Казвам истината във очите,
колкото и да боли - по-честно е.
С риск мнозина да са ми сърдити.
Кучка съм! Светица съм и грешна.
Слабите умират да ме хулят -
отдалече, подло, безуспешно.
Орехите с камъни се брулят.
Кучка съм! Но вярна за приятели -
истинските, без да се преструват!
Безкомпромисна съм трайно за предатели -
спират в моя свят да съществуват!

На един приятел

"Не падайте духом, поручик Голицын

Корнет Оболенский, налейте вина"
На Хенри!

Ела, облегни се на мене, приятелю.
Ето ти моята топла десница.
Поседни, ще поплачем, ще пием безпаметно
червено винó със "Поручик Галицин".
Дай да прелистим живота до тука -
смачкана книжка със меки корици.
Е, и какво, че животът очука ни?
Нека запеем "Поручик Галицин".
Хайде, наздраве, приятелю клети!
(Този кръчмар пак е сипвал водица)
Да яхнем Пегаса, нали сме поети?!
И ще пояздим с "Поручик Галицин".
Пияни сме вече, но няма значение.
Дори да ни хулят бездарни критици,
превръщаме свойта тъга в откровения
и пеем през сълзи "Поручик Галицин".

Забранената любов

Какво е забранената любов?
И кой би дръзнал да я забранява?
Дали пред мене днес ще е готов
той "позволената" любов да защитава?
Видяли ли сте забранената любов
как с нежност сутрин се събужда,
готова да посрещне своя нов,
усмихнат ден в постеля чужда?
А чули ли сте забранената любов
как шепне с обич думи неизказани?
Ръцете вплетени, телата в зов
любовен и задъхан...
Да разказвам ли?
Не, не съдете забранената любов!
Любов ли е - не може да е забранена.
И заслужава своя благослов
когато е от двама споделена.