понеделник, септември 24, 2012

Противоречия

Нека да настъпи вечер,
пълна с купища
противоречия.
Да съм близо,
но да съм далечна.
Да ти шепна,
а да съм...
изречена.
Да те милвам,
дращейки те хищно;
да ме вкусваш,
гълтайки отрова;
да не стигам
и да съм излишна;
до втръсване позната,
инатливо нова.
Да палиш огън
с ледените пръсти;
от бликнал гняв -
усмивка да процеждаш;
за извинение -
в юмрук да свиеш мъст и,
обърнал гръб,
приятел да изглеждаш.
Да сключим мир
в война неравностойна
за вечната любов -
да си дадем отсрочка.
Еднакво разминаваме се
(със достойнство)
в живота -
две различни гледни точки.



Няма коментари:

Публикуване на коментар