Когато си отиде любовта

Когато си отиде любовта,

(а всъщност идвала ли е изобщо)

едно след друго моите цветя

от болката оклюмаха безпомощни.

Когато си отиде любовта,

(измислям си - страхливо я прогоних)

изпратих я до пътната врата

без „сбогом", дума не отроних.

Когато си отиде любовта,

(сърцето упоих го предвидливо)

празнувах - ако празник е това,

повтарях си, че много съм щастлива,

че мокрото по скулите отива ми...

(кого ли заблудило би това)

Започна всъщност бавното умиране,

когато си отиде любовта.