За да се влюбиш в мен

Очите ти са тъжни. Иззад очилата

опитвам се цвета им да отгатна.

Удобно настанила се е в тях тъгата

и скоро няма да си тръгне. Вероятно.

Полегнала в завивките сатенени

и хладни (очите ти са зимни преспи),

едва ли място ще направи и за мене,

и за топлото, което съм донесла.

Тя в мрака на затворени клепачи

щастливо е заспала непробуден сън.

Изстивам от тъга и мрак, обаче...

разсъмва се. Нахлува светлото отвън.

Усмивки ранни ти приготвям за закуска

и чай от моя смях - за ведър ден.

Подкупвам твоята тъга - да те напусне

завинаги. За да се влюбиш в мен.