След теб

Останали са в чашата ми
глътка-две кафе,
а по прозореца ми -
капки дъжд.
Там, в пепелника,
недопушени цигари две,
а по леглото ми -
ухание на мъж.
Застинали са на вратата ми
чифт влюбени очи,
по пода - стъпките от
боси две нозе.
На закачалката
виновно любовта мълчи.
Забрави я на тръгване?
Ти просто не я взе.

Прочети ме!

Прочети ме!
Аз съм утрешния вестник -
имам още много да се случвам.
Ти не оставяй новините пресни
чак на сутринта да ги научиш.

Прочети ме!
Неразтворена съм книга -
прелисти ме с детско любопитство
страница по страница. Не стига
цял един живот да ме четеш...
и да ме искаш.

Прочети ме!Аз съм неотворено писмо -
розов плик сред купищата сметки.
Отвори ме нежно с трепет и дано
тихо да си пожелаеш да съм ти късмета.

Сезони

И с поглед ме разтапяш ...
както сняг
разплаква се, че идва край на зимата.
Разтапяш ме, извайвам се и пак
потъвам жадна във очите, сините ...
Разцъфвам с устните ти,
пролетта
развихря се по цялото ми тяло.
Когато ме целуваш, сякаш тя
сезон единствен е, във време спряло.
Ръцете ти събличат ме,
нетърпеливо,
излишни дрехи в лято подранило.
Сънувам ... сякаш в сън на живо
от тялото ти в мен прелива сила.
Обагрят ме в златистите си краски
напевните ти думи. Като в песен
мелодия изтича с твойте ласки.
Последен танц. Навън е есен.

Сънувах те...

Сънувах те нощес.
Така красив!
Облечен целия във бяло.
Изглеждаше ми толкова щастлив
с ръце, протегнати за мен изцяло.

Сънувах те нощес.
И беше млад.
С коси, опърлени от слънцето.
Полагаше в нозете ми от своя град
най-ранните цветя разцъфнали.

Сънувах те нощес.
Очите ти искряха
в нюансите на пролетно небе,
окъпани от еньовска роса. Видях и
две бъдещи очи - на нашето дете.

Сънувах те нощес.
Събудих се
от меден вкус по сънените устни,
прелял от твоите. Дори в съня си
не искаш миг от мене да пропуснеш.

Сделка за душата ми

Душата ми искаш да купиш, така ли?
Защо ти е моята грешна душа?
Дори да е твоя, да знаеш - едва ли
в живота си - този - ще спра да греша.
Душата ми грешна е, няма съмнение.
Във няколко грама събрала сама
горчилка от обич, омраза, презрение...
Изгубена вечно, но с карта за път към дома.
Такава ме искаш? Дори без душа
живота си собствен на мен да обричаш?
Дори ако утре внезапно реша,
макар и бездушна, че друг ще обичам?
Тогава вземи я. Не ти я продавам.
Гаранция няма за срок, период...
Душата си, грешната, даром ти давам
безсрочно. Залогът е моят живот.