Аз съм

Аз съм горчивият залък,
който засяда на гърлото.
Ти, заблуден, че е малък
дълго преглъщаш го, дълго ...

Аз съм и тази прашинка,
дето в очите ти дразни,
гледайки моята снимка.
Мокриш я. Горко. Напразно.

Аз съм бодливото камъче
в твоите обувки. Позна ли?
Бодвам те леко, така че
да не забравиш за мене. Едва ли!

Аз съм навсякъде. Всичко съм.
В тебе. Наоколо. Винаги.
Аз любовта съм. Обичам те!
Ти си животът ми. Стига ми.

Лудост

Каква любов!
Не е ли лудост
да те обичам въпреки това, което
ми причини на тази възраст -
на шарен пъзел е сърцето ми.
В стомаха ми затворени са пеперуди.
Отчаяно се борят да намерят изход
навън, на свобода! А аз съм луда.
И полудели са за теб и моите мисли.
Очите ми - за други ослепели;
нозете - крачещи към тебе само;
ръцете ми - в копнеж са полудели
да те обвият като две лиани.
Да, лудост е! Но нека да съм луда -
и с блеснали очи, разрошени коси
аз утре излекувана да се събудя
ако причината за лудостта ми ти не си!

Любов поетична

Задъхана тичам,
защото обичам
да плувам в очите ти сиви.
А ти във ръцете
с най-малкото цвете
така да ме правиш щастлива!
Та кой беше казал
(изглежда е мразел),
че няма щастливи поети?
В тях нямало нежност,
мечти и копнежи,
все тъжни били им куплетите ...
Оргазъм от пролет
и шемет от полет
кои други биха видели?
Поетите, друже,
дори нямат нужда
да чистят душите си бели.
От малкото зрънце,
от яркото слънце,
от цветето в твоите длани,
по детски учудена,
по женски възбудена,
на теб безусловно отдадена.
А ти ме обичаш,
насреща ми тичаш,
букет теменужки понесъл.
Не е ли чудесно?
Макар неизвестна,
за теб си оставам принцеса.

Не съм!

Не съм покорна,
а трепетна и дива!
И с мен нелеко се живее.
Денят ми с бързи стъпки си отива
и - уморен от мен - за кротък сън копнее.

Не съм красива.
Чаровна съм и жива!
Усмивки често на лицето греят.
Смехът ми злобни крясъци надвива
и, покорени, те в засрамен хор немеят.

Не съм вулгарна,
една съм романтичка ...
Не виждаш? Скрила съм я нея.
Не е за показ тя пред всички -
в очакване на своя романтик линее.

Не съм студена,
а малко горделива!
И хлад понякога от мене вее.
Не мога винаги да съм щастлива.
И лицемерна да съм - просто не умея.

Не съм и вамп - жена,
без имидж еротичен!
Не "хващам" даже две октави.
И пречи ли ви, че съм по-различна?
Да вдигнем тост за ... другите!
Наздраве!

Не ти прощавам

Не ти прощавам нощите безсънни
и малките подаръчета-изненада.
Изпих с горчилка чашата – до дъно
и оживях след жарката ти клада.
Не ти прощавам думите ти тихи:
“Да знаеш колко нежно те обичам!”
Заплетох ги в лирични мои стихове
и посветих на младите момичета.
Не ти прощавам радостния трепет -
подтичване към всяка наша среща.
Където да си – мойта мисъл с теб е -
във всеки допир, и във всяка вещ е.
Не ти прощавам утрините. Алчен
когато с устни вдъхваше от мойта кожа ...
И от любов очите сини плачеха.
Не ти прощавам! И не искам.
И не може.