Да бях...(2)

Да бях си спомнила, че си целувал
без капка свян - по мене всяко кътче,
та угризенията ми за това, че сме лудували
едва ли щяха много да ме мъчат!
Да бях си имала любовници без чет и
да се рисуват върху моето тяло...
а не да си флиртувам тук с поетите,
от чиито думи съм полузаспала...
Да бях предугадила звяра - този,
в леговището скрито спотаил се...
Непоетично бих те любила, без поза!
Но не сега. Пияна съм. Върви си!

Да бях...

Да бях си блузата поне свалила,
със сигурност би станал разноглед!
Очите ти в гърдите ми се впили...
Това ли са очите на поет?!
Да бях си блузата поне свалила...
и щеше малко да се концентрираш,
загледан втренчен в двете ми могили,
в желание да потреперваш, да не спираш!
Да бях си блузата поне свалила...
какво от себе си ти би свалил?
И щеше да ме помниш дълго, мили ...
и да те топли спомен...че до моите гърди си бил !

Болка е

Болка е!
Когато си припомням
ръцете ти, жадуващи за още.
И думите от устните отронени
едва - в безмълвни, будни нощи.

Болка е!
Когато се усещаме
далечни, а телата закопнели
едно за друго. В няма среща
и в ням възторг ръцете зажаднели.

Болка е!
Когато си до мене.
А как боли когато си далече!
Без теб да съм - е загуба на време.
С теб искам да съм цялата облечена.

Броене на любов

Опитах се да преброя звездите,
които ти за мен донесе.
Луната очаровано възкликна
и пусна мигом сребърна завеса.

И капките дъждовни се опитах
да преброя в проливен летен дъжд,
но облак начумерен, без да пита,
отнесе ги - безмълвен, изведнъж.

Към плажа се запътих. Златен пясък
през пръстите си пробвах да пресмятам.
Там гларус сам, в самотен крясък,
попречи ми да преброя остатъка.

Така непреброено отлетяха дните,
затуй за отговор в очите ти надничам.
Ти бе ми казал: "Ако преброиш поне едните,
ще видиш колко много те обичам!"

Животът ми

В живота си труден
през бури вървях,
през локви от сълзи,
камари от страх.
Препъвах се, падах,
затъвах в калта.
Без сили оставах,
не виждах в нощта.
Обувките скъсах,
но боса напирах.
Без дрехи и мръсна
вървях и не спирах.
За някои - луда,
за други - светица.
Живях все за другите
и имаше смисъл.
За мен беше важно
добро да посея.
Ще жъна ли? Даже
да мисля не смея.
И утре, когато
ще ида там - горе,
не искам да плачете.
Засмейте се, хора!