Да бях... (19)

Да бях отишла в манастир
да стана Божия невеста...
Не бих ти сторила такъв хаир - 
набързо с друга ти да ме заместиш.
Да бях започнала и работа - да, да!
По цял ден да ме няма вкъщи.
Ще чакат със записване пред входната врата,
а ти - душичка! - няма да ги връщаш.
Да бях заминала да видя мама...
"Лехата с чушките да прекопаеш" -
подхвърляш ми с надежда най-голяма...
Е, тук съм и държа те под око, да знаеш!
Да бях и кучката поне извела,
но как за час да те изпусна?
Нали слухти комшийката дебела,
това и чака - да се друсне.
Да бях... да бях останала мома!
Поети стихове за мен да пишат...
Прописах аз, нали те имам у дома!
А пък поетите - праха ми дишат.

Да бях... (18)

Да бях поне си отпуската взела...
Накипрена с най-фешън дълги "расти"
със кораб към Ямайка бих поела...
Там плажовете с палми са, а тук са с храсти.
Да бях поне се метнала на самолет...
През уикенда - към топлите страни.
То к'во ми трябва? Лична карта и билет.
И дребната подробност... хм, пари.
Да бях поне със "Ориент експрес" 
заминала на воаяж към Истанбула... 
Праха от токчетата да ми диша днес 
комшийката с подпетени цървули.
Да бях поне... (докато риташе
мъжът ми топка в близката градинка)
качила се - със лифта - чак на "Витоша"...
Но в тоя студ? Я, по-добре на снимка!

Да бях... (17)

Да бях красива фолк певица,

А ти – натОкан убавец,

То биха завидели ни дори „Щурците”

(че фолк дуетът ни би казвал се „Щурец”)

 

 

Да бях с кастрат като Азис –

Да пълня зали, стадиони

със публика, прегракнала от „Бис”,

пулсираща от диви феромони.

 

 

Да бях дует и с МагапАса,

(нали си няма вече Мая)

в таверни пяла бих на маса

(на дансинга сиртаки се играе).

 

 

Да бях запяла, но без силикона

поп фолка само ще го слушам.

А фолк звезда... през криви макарони.

Не се отказвам – пея си под душа.

Да бях... (16)

 Да бях научила поне на френски

да казвам с нежност „Мон Амур”.

То не, че малко са прийомите ми женски –

звучи ми по-добре от „чукундур”.

Да бях направила си маникюр –

с червени нокти да ти се отдам.

Да ахнеш ти: „О, мон сладур!”,

целувайки ръката ми... Каква мадам!

Да бях се казвала поне Сесил...

(че Сийка колко просто ми звучи!)

И Спиро да не бе такъв катил –

„Бонжур” му казвам, "таа па" - мучи!

Да бях... (15)

 Да бях напета гимназистка

с изпъчени напред гърди,

напиращи през бялата ми ризка...

Дузина ризки би ми купил ти.

Да бях студентка – на семестър

бих завъртяла трима покрай мене.

Така във графика си ще ги сместя,

че гардероба дважди да си сменям.

Да бях във сферата културна...

В костюм да съм – това ми е мечтата!

Сега ще ме прощавате, но тръгвам.

На работа съм. Бачкам в „Чистота”-та.