Ден за разплата

Днес е ден за разплата и плащам.

Имам ведомост, стриктно разписана.

Фиш на всеки за спомен изпращам -

поизмачкан с годините списък е:

-        за това, че с болка съм обичала

-        за заличените ми утрешни надежди

-        за явните лъжи, които съм отричала

-        за пропилените минути нежност

-        за душата ми, която я разграбиха

-        за избледнели от очакване мечти

-        за чужди рани (колко ми оставиха)

-        за още много неизсъхнали сълзи

-        за облаци навъсени в очи без блясък

-        за празни нощи и дъждовни дни

-        за всеки, спънал се във пустотата, крясък

-        за хиляди вменени ми вини...

Днес е ден за разплата. Платих си.

Не търсете от мен дивиденти.

В този списък е явно, че липсват.

С тях се плащат щастливи моменти.

А аз не казах нищо

Зашлевиха ме. Много заболя ме.

Страните ми - две пламнали стърнища.

Надигнаха се в гърлото вулкани -

да изкрещя. А аз не казах нищо.

И спънаха ме. Смяха се ехидно.

Да падна ли на тяхното равнище?

Очакваха във отговор да вдигна

ръката си. А аз не казах нищо.

Изгубиха ме. Като куфар бял

на пъстро, натоварено летище.

След време ме познаха - стар, но цял.

Разпитваха... А аз не казах нищо.

Обичаха ме. Силно. Неведнъж.

След себе си оставях пепелища.

Когато влюбих се в най-истинския мъж -

не го разбра. Та аз не казах нищо.

Пред есенно

Не понасям тълпи и ме дразни шумà.
Очилата си черни не свалям и вечер.
В моята единствена крепост - дома,
свивам се сигурна, горда, далечна.
Гордостта си преглъщам на тъмно, сама,
и събличам от себе си пози и маски.
В огледалото виждам се - просто жена.
Там личи по душата ми колко са драскали.
Не с балсам - със сълзите си белези мажа,
от соленото щипе, но свикнах да страдам.
(Във живота ми нямаше кой да ми каже,
че най-гòрко се плаче след първото падане)
Но се справих. Каквото билò е - билò.
Есента ми пристъпва - напета и млада.
Аз не искам да гледат на мен все едно
съм поредното жълто листо в листопада.

Виновни

Тъжно, като изоставена любовница,
си тръгва утрото разплакано, без глас,
през капки дъжд - същинските виновници
за кишавите чувства между нас.
А слънцето - затулено - ревниво хлипа.
Мъглата в мислите му пречи да наднича.
Къде се разминаваме? - следнощно питаме.
Все друг ни е виновен да обичаме.

Ayo - Down On My Knees

Ayo - Down On My Knees
Uploaded by Ayo. - Watch more music videos, in HD!