Болка е

Болка е!
Когато си припомням
ръцете ти, жадуващи за още.
И думите от устните отронени
едва - в безмълвни, будни нощи.

Болка е!
Когато се усещаме
далечни, а телата закопнели
едно за друго. В няма среща
и в ням възторг ръцете зажаднели.

Болка е!
Когато си до мене.
А как боли когато си далече!
Без теб да съм - е загуба на време.
С теб искам да съм цялата облечена.

Броене на любов

Опитах се да преброя звездите,
които ти за мен донесе.
Луната очаровано възкликна
и пусна мигом сребърна завеса.

И капките дъждовни се опитах
да преброя в проливен летен дъжд,
но облак начумерен, без да пита,
отнесе ги - безмълвен, изведнъж.

Към плажа се запътих. Златен пясък
през пръстите си пробвах да пресмятам.
Там гларус сам, в самотен крясък,
попречи ми да преброя остатъка.

Така непреброено отлетяха дните,
затуй за отговор в очите ти надничам.
Ти бе ми казал: "Ако преброиш поне едните,
ще видиш колко много те обичам!"

Животът ми

В живота си труден
през бури вървях,
през локви от сълзи,
камари от страх.
Препъвах се, падах,
затъвах в калта.
Без сили оставах,
не виждах в нощта.
Обувките скъсах,
но боса напирах.
Без дрехи и мръсна
вървях и не спирах.
За някои - луда,
за други - светица.
Живях все за другите
и имаше смисъл.
За мен беше важно
добро да посея.
Ще жъна ли? Даже
да мисля не смея.
И утре, когато
ще ида там - горе,
не искам да плачете.
Засмейте се, хора!

Аз съм

Аз съм горчивият залък,
който засяда на гърлото.
Ти, заблуден, че е малък
дълго преглъщаш го, дълго ...

Аз съм и тази прашинка,
дето в очите ти дразни,
гледайки моята снимка.
Мокриш я. Горко. Напразно.

Аз съм бодливото камъче
в твоите обувки. Позна ли?
Бодвам те леко, така че
да не забравиш за мене. Едва ли!

Аз съм навсякъде. Всичко съм.
В тебе. Наоколо. Винаги.
Аз любовта съм. Обичам те!
Ти си животът ми. Стига ми.

Лудост

Каква любов!
Не е ли лудост
да те обичам въпреки това, което
ми причини на тази възраст -
на шарен пъзел е сърцето ми.
В стомаха ми затворени са пеперуди.
Отчаяно се борят да намерят изход
навън, на свобода! А аз съм луда.
И полудели са за теб и моите мисли.
Очите ми - за други ослепели;
нозете - крачещи към тебе само;
ръцете ми - в копнеж са полудели
да те обвият като две лиани.
Да, лудост е! Но нека да съм луда -
и с блеснали очи, разрошени коси
аз утре излекувана да се събудя
ако причината за лудостта ми ти не си!