Пред есенно

Не понасям тълпи и ме дразни шумà.
Очилата си черни не свалям и вечер.
В моята единствена крепост - дома,
свивам се сигурна, горда, далечна.
Гордостта си преглъщам на тъмно, сама,
и събличам от себе си пози и маски.
В огледалото виждам се - просто жена.
Там личи по душата ми колко са драскали.
Не с балсам - със сълзите си белези мажа,
от соленото щипе, но свикнах да страдам.
(Във живота ми нямаше кой да ми каже,
че най-гòрко се плаче след първото падане)
Но се справих. Каквото билò е - билò.
Есента ми пристъпва - напета и млада.
Аз не искам да гледат на мен все едно
съм поредното жълто листо в листопада.

Виновни

Тъжно, като изоставена любовница,
си тръгва утрото разплакано, без глас,
през капки дъжд - същинските виновници
за кишавите чувства между нас.
А слънцето - затулено - ревниво хлипа.
Мъглата в мислите му пречи да наднича.
Къде се разминаваме? - следнощно питаме.
Все друг ни е виновен да обичаме.

Ayo - Down On My Knees

Ayo - Down On My Knees
Uploaded by Ayo. - Watch more music videos, in HD!

Камбана

Превърнах се в камбана без език.
Мълчи ми се. Не искам да говоря.
Заседнал в гърлото сподавен вик -
убиващ рикошет. Живот - затворен.
Кънти на болка. Бие на умряло.
Камбаната ми без език е глуха.
Часовникът на китката ми спрял е
с последен пулс. Малцина чуха.

Боли ли?

Боли ли, мъничка?
Боли те...
Така е в любовта -
не знаеш колко,
кога ще дойде.
Тя връхлита!
А после те оставя с болка...
Боли те, мъничка.
Ще мине.
Ще дойде друга -
по-голяма
и по-различна,
с друго име.
В една любов са нужни двама.
Боли те, мъничка!
Изпи те...
Прегръщам те.
Сърцето ти се свило.
Поемам болката ти -
как, не питай.
Не искам да боли, което съм родила.