Противоречия

Нека да настъпи вечер,
пълна с купища
противоречия.
Да съм близо,
но да съм далечна.
Да ти шепна,
а да съм...
изречена.
Да те милвам,
дращейки те хищно;
да ме вкусваш,
гълтайки отрова;
да не стигам
и да съм излишна;
до втръсване позната,
инатливо нова.
Да палиш огън
с ледените пръсти;
от бликнал гняв -
усмивка да процеждаш;
за извинение -
в юмрук да свиеш мъст и,
обърнал гръб,
приятел да изглеждаш.
Да сключим мир
в война неравностойна
за вечната любов -
да си дадем отсрочка.
Еднакво разминаваме се
(със достойнство)
в живота -
две различни гледни точки.

Ден за разплата

Днес е ден за разплата и плащам.

Имам ведомост, стриктно разписана.

Фиш на всеки за спомен изпращам -

поизмачкан с годините списък е:

-        за това, че с болка съм обичала

-        за заличените ми утрешни надежди

-        за явните лъжи, които съм отричала

-        за пропилените минути нежност

-        за душата ми, която я разграбиха

-        за избледнели от очакване мечти

-        за чужди рани (колко ми оставиха)

-        за още много неизсъхнали сълзи

-        за облаци навъсени в очи без блясък

-        за празни нощи и дъждовни дни

-        за всеки, спънал се във пустотата, крясък

-        за хиляди вменени ми вини...

Днес е ден за разплата. Платих си.

Не търсете от мен дивиденти.

В този списък е явно, че липсват.

С тях се плащат щастливи моменти.

А аз не казах нищо

Зашлевиха ме. Много заболя ме.

Страните ми - две пламнали стърнища.

Надигнаха се в гърлото вулкани -

да изкрещя. А аз не казах нищо.

И спънаха ме. Смяха се ехидно.

Да падна ли на тяхното равнище?

Очакваха във отговор да вдигна

ръката си. А аз не казах нищо.

Изгубиха ме. Като куфар бял

на пъстро, натоварено летище.

След време ме познаха - стар, но цял.

Разпитваха... А аз не казах нищо.

Обичаха ме. Силно. Неведнъж.

След себе си оставях пепелища.

Когато влюбих се в най-истинския мъж -

не го разбра. Та аз не казах нищо.

Пред есенно

Не понасям тълпи и ме дразни шумà.
Очилата си черни не свалям и вечер.
В моята единствена крепост - дома,
свивам се сигурна, горда, далечна.
Гордостта си преглъщам на тъмно, сама,
и събличам от себе си пози и маски.
В огледалото виждам се - просто жена.
Там личи по душата ми колко са драскали.
Не с балсам - със сълзите си белези мажа,
от соленото щипе, но свикнах да страдам.
(Във живота ми нямаше кой да ми каже,
че най-гòрко се плаче след първото падане)
Но се справих. Каквото билò е - билò.
Есента ми пристъпва - напета и млада.
Аз не искам да гледат на мен все едно
съм поредното жълто листо в листопада.

Виновни

Тъжно, като изоставена любовница,
си тръгва утрото разплакано, без глас,
през капки дъжд - същинските виновници
за кишавите чувства между нас.
А слънцето - затулено - ревниво хлипа.
Мъглата в мислите му пречи да наднича.
Къде се разминаваме? - следнощно питаме.
Все друг ни е виновен да обичаме.

Ayo - Down On My Knees

Ayo - Down On My Knees
Uploaded by Ayo. - Watch more music videos, in HD!

Камбана

Превърнах се в камбана без език.
Мълчи ми се. Не искам да говоря.
Заседнал в гърлото сподавен вик -
убиващ рикошет. Живот - затворен.
Кънти на болка. Бие на умряло.
Камбаната ми без език е глуха.
Часовникът на китката ми спрял е
с последен пулс. Малцина чуха.

Боли ли?

Боли ли, мъничка?
Боли те...
Така е в любовта -
не знаеш колко,
кога ще дойде.
Тя връхлита!
А после те оставя с болка...
Боли те, мъничка.
Ще мине.
Ще дойде друга -
по-голяма
и по-различна,
с друго име.
В една любов са нужни двама.
Боли те, мъничка!
Изпи те...
Прегръщам те.
Сърцето ти се свило.
Поемам болката ти -
как, не питай.
Не искам да боли, което съм родила.

Монолог на една жена

Напивам се.
От мъка.
Всяка вечер.
Така и няма
да ме разберете.
Не питайте защо.
Нали не преча?
До мен
бездруго
няма да се спрете.
Напивам се.
От болка.
Да забравя
в гърдите ми,
че нещо още бие.
Че още тупкащ огън
ме изгаря.
И ме боли.
От болка ми се вие.
Напивам се.
И пуша.
Сред дима...
се крия.
С водката
гася пожара.
Сипи ми -
да не помня,
че сама
и тази нощ съм.

Всичко се повтаря.

Открадната любов

Откраднах си любов.
Или не беше.
Не знам.
Не ме интересуваше.
Но знам,
че всяка фибра в мен крещеше
и всеки атом от екстаз ликуваше.
Хареса ми така.
И пак опитах.
Да, тръпка бе -
почти като на кино
загребвах с пълни шепи и не питах
дали съм положителната героиня.
Ограбените тъй и не разбраха,
че само обич взимах.
(друго те ми даваха)
Отивах си, докато още спяха,
целувайки ги.
(после ми прощаваха)
Събирах любовта си във косите -
тях никой не се сети да погали...
а можеха поне да се опитат
и щяха да получат, щом са дали.

Прости ми, Боже, ако беше грях...
Откраднах си любов. Щастлива бях.

След мен

След мен остана пълен пепелника
и празното легло с изпран чаршаф.
Прибрана масата, чиниите - измити,
а всяка непотребна вещ - във шкаф.
Последен поглед, всичко ми е мило -
нали съм вложила от своята душа...
Във всеки ъгъл по частица съм си скрила.
Но тръгвам... и си вярвам - не греша.
Изникнаха ми хиляди "защо",
за миг поколебах се да си тръгна.
Една, отгледана от мъничка, любов
и невъзможното направи... да ме върне.
Оставям в коридора любовта ти -
готова е за втора употреба.
На друга подари я - без остатък.
На мен ми беше нужна само с тебе...

Адажио

Готов ли си?

Седял ли си на буре със барут?
Държал ли си в ръцете си фитила?
Очите ти били ли са очи на луд,
които дяволски са заискрили?
А хващал ли си нажежен куршум,
изпратен към сърцето без пощада?
Броил ли си до сто поне на ум -
над болката присмял се, а си страдал?
Горял ли си на тих и бавен огън,
на пепел ставал ли си заради любов?
Едничко "Да" - и аз за теб ще мога!
Ако през всичко с мен да минеш си готов.

Не ме будете

Живея в сън.
Не ме будете.
Изпих достатъчно отрова.
Знам, грешна съм.
Не ме съдете.
Сама поставих си окови.
Склопих очи.
Не са ми нужни.
Излишна вече ми е светлината.
Живот горчив -
не ми е длъжен.
Сама погребах в мен жената.
Със сламка пих.
Раздавах с кофи.
И никога не слагах на везните.
Красив триптих
създадох в строфи.
Сама в изкуство се възпитах.
Цветя за мен.
Това ми стига.
И дата, оградена в календара.
Един рефрен.
И нова книга.
Сама последна страница затварям.

Имаш поща!

Седнах писмо да ти пиша. Защо ли?
Пак ще го сложа в купа "Неизпратени".
Толкова време ми липсваше воля
плик да надпиша със липсващ подател.
Рани кървят - ето, имам мастило,
лист не разписан и празен - сърцето,
тръпнещо някога, днес се е свило
чуждо за теб, а ти беше в ръцете.
В гърлото думите спират, защото
още вълнувам се, мисля те още.
Няма да пиша. Аз просто в писмото
себе си пращам ти днес. Имаш поща!

Не вярвайте на мъжките сълзи

Не вярвайте на мъжките сълзи.
Мъжете плачат само от безсилие.
Дори на колене пред вас ако пълзи -
измамно чувство е, че сте щастливи.
Не вярвайте на мъжките сълзи.
Оръжие на хитрите мъже са.
Те знаят, че жената я боли.
(жена да трогнеш - толкова е лесно)
Не вярвайте на мъжките сълзи,
когато се кълнат, че ви обичат.
Жената е готова да прости
и непростимото. (дори да го отрича)
Повярвайте на мъжките сълзи
единствено на този, който плаче
за рожбата си - скрито. И скърби.
Тогава слабостта му много значи!

Причини

Причини да те мразя - имам много!

(потръпвам, щом погледна ти ръцете)

Но да си спомня - ни една не мога.

За злото филтър имам на сърцето.

Затворя ли очи - отново ти си.

(и няма друг да е - това е ясно)

Но там ще си останеш - само мисъл,

за мойта свобода при теб е тясно.

По устните ми сухи плъзва „Сбогом".

(насила казаното как ли се изрича?)

Причини да те мразя - имам много.

Една ми трябва, за да те обичам.

Вяра

Храмът Божи втори дом не ми е,
празници пропуснала съм доста.
Вярваща съм, но не съм от тия,
дето спазват заповеди, пости...
Къщата ми пълна е със свещи,
имам и кандило на стената.
Паля го, когато в мене нещо
прави ме смирена - до превратност.
Имам и икони - знам ли колко?
Кротко подредени са на изток.
Без да коленича, всяка болка
с тях съм споделила - като с близки.
Нямам нужда от посредник Божи.
Моят храм е мойта съвест чиста.
Вярата в сърцето ми не може
друг да ми вмени, ако не искам.

Моят избор

Надраска злобно думи по сърцето ми
със стар и неподострен молив.
Безжалостно разкъсваха ръцете ти,
без капка милост. Но не се помолих.
И ти не спря. А сякаш в транс
налудничаво драскаше безумия,
видял изглежда сетен шанс
да демонстрираш ярко скудоумие.
Тълпата може и да аплодира,
за зрелища отдавна гладна.
За нея все едно е кой умира,
по-важно е единият да падне.
И вместо спор, дуел и отчаяние,
избирам старите, изпитани прийоми -
убий глупака със мълчание,
със думи вятъра се гони.

Такава съм

Кучка съм! Така ми се харесва!
Казвам истината във очите,
колкото и да боли - по-честно е.
С риск мнозина да са ми сърдити.
Кучка съм! Светица съм и грешна.
Слабите умират да ме хулят -
отдалече, подло, безуспешно.
Орехите с камъни се брулят.
Кучка съм! Но вярна за приятели -
истинските, без да се преструват!
Безкомпромисна съм трайно за предатели -
спират в моя свят да съществуват!